Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Crafter]

Щурме, тук не мога да се съглася с теб. Тази теория Джон Уотсън я е изповядвал в САЩ под името бихевиоризъм през средата на миналия век, под влиянието на ученията на Павлов и Сеченов за рефлексите. Но отдавна е установено (дори и самите бихевиористи си го признават в последствие), че човешката психика не е черна кутия, в която влизат стимули и от която съответно излизат реакции. Ние ИМАМЕ ИЗБОР какво да правим с това което постъпва в нас като усещания, както и известен контрол върху поведението, което то предизвиква.

Ще се радвам да проведем аргументирана и обмислена дискусия. И в този смисъл, нека ти задам следния въпрос: Когато имаме въпросния избор, как взимаме решение? Според мен, го взимаме на базата на опита, който имаме, а той сам по себе си се състои от всичко, което сме видели, което сме обмислили и което сме направили. Ако развием тази идея безброй пъти (което е коректно, защото нещата, които ни се случват са неизброими), то ще стигнем до извода, че личността е всичко друго освен това, което разбираме под личност. От математика не разбирам, но ако единствената аксиома, която съществува е "1=\1", то май имаме някакво недомислено схващане. И това според мен е схващането, че хората са личности.
И малко за бихевиоризма - не съм се зачитал сериозно по темата, защото първият при първия ми контакт с идеите й, те ми се сториха твърде недомислени по отношение на обсъждания въпрос. Грешката, обаче, е изцяло моя и ще направя нужното за да я поправя.

У нас има нещо, до което науката все още не може да се докосне. Нещо, което ни прави повече от "парчета месо".

Ти си психолог. Предполагам, че често ти се е налагало да забелязваш как да се самозаблуждаваме е въплътено в нашето мислене. И то почти винаги самозаблудата цели да издигне мнението ни за самите нас. Аз лично съм приел за себе си, че да се мисля за нещо повече е точно това - самозаблуда. Аз съм аз, а аз е равно на аз и на нищо друго. Аз е в най-добрия случай несъпоставимо с околните неща, а в най-лошия е точно толкова нищожно, колкото са и те.

Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

Ако ми позволиш, ще допълня - оптимизмът не е нужен на човешката психика. Той просто е по-лесния избор. А хората обожават лесните неща. Pity they!