Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[onnellinen]

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук(в този форум) ми е мястото.

Като гледам разликата в изразяването на хората с постове над 10 реда и твоите постове - съм на обратното мнение.

[nikoi]

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук(в този форум) ми е мястото.

Като гледам разликата в изразяването на хората с постове над 10 реда и твоите постове - съм на обратното мнение.

Общото междо тях е, че не са саркастични(повечето от тях), а обмислени и добре обосновани критики, което на мен ми харесва. Дразнят ме единствено простотиите на онова МЕЧЕ, но мисля, че ще го преживея.

Още малко по темата: Надеждите ни, те са малко по близко до нас от мечтите, но все пак са свойствени на тази тема и поради това ще си позволя да споделя моето мнение за мястото на надеждите сред звездния свод на душите ни. Та според мен надеждата се заражда в същата матка - въображение, в която се раждат и мечтите ни, но при зачеването на първоспоменатата играе роля и реалността, и тази роля не е косвена, както при други невръстни отрочета на нереалното в нас, а е по-скоро една похотлива действителност, която прониква в нашето въображение и, в някаква степен, приземява мечтите ни до равнището на възможни компромисни действия. При този сложен процес, в който надземните ни послания(в една друга тема говоря за тази роля на мечтите и хората спрямо тях) се приобщават към логиката на света, при което губят част от съдържанието си, ние печелим дивиденти от чисто битов, свързан с живота ни, характер, но аз се питам какво губим(губя) с това си тъй-идейно действие?!