Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Mor Galad]

Макар и да не съм съгласен с постановките, които nikoi излага в тази тема, не мога да му отрека едно - успя да ни предизвика да мислим, разсъждаваме и дискутираме интересни въпроси, свързани с човека. Щурме (надявам се, че нямаш нищо против, че те наричам така, макар да общуваме от скоро) ще ми бъде изключително приятно да проведем тази аргументирана дискусия на тема "Човешката личност и свободата на избора й".

Ще започна с един цитат от преходния ти пост, който ми направи впечатление "Аз съм аз и аз е равно на аз и нищо друго". С това ти сам се нарече личност, защото най-специфичната черта на личността е нейната уникалност това, което я прави повече от индивида (един от вида). При никоя друга форма на съществуване на планетата Земя в рамките на вида не се забелязват толкова големи разлики в рамките на вида, колкото ги има при хората. Това ни дава основанията да говорим за личности. не казвам, че при нас ги няма инстинктите, които ни уеднаквяват донякъде, но само донякъде и толкова. От друга страна за самозаблудата, която в повечето случай цели да задоволи егоцентричните ни стремления за величие или нещо друго си адски прав, но за мен тази самозаблуда не е във факта, че се наричаме личности, а в това, че считаме, че да бъдем такива е нещо едностранчиво позитивно за нас. Да си различен от всички други означава да си сам, а в темата за историята на песните писах до какво ни води самотата. Личностите правят музика и наука, но и личностите правят войни. Та идеята ми е, че сме различни, защото сме хора, различни от животните, различни от себеподобните си. Дали е за добро или за зло, не мога да ти отговоря еднозначно.

Сега относно въпроса ти за това как вземаме решения. Да, прав си че опитът ни е важен в тази посока, но този опит подлежи на интелектуална и емоционална обработка, ние вземаме отношение към него, а това отношение си е наше, личностно. Има интересни експерименти с деца близнаци, които дори и в хомогенната среда на семейството преди да тръгнат на училище развиват различни интереси. Маркс е прав, че "Битието определя съзнанието", ама не съвсем. Ако опитът наистина модулираше хората еднозначно, то защо някои деца, жертва на родители насилници, стават също така накилници, а други - натрапчиви пацифисти? И двете реакции са патологични, но и различни също така.

Мисля, че ще ти е интересно да прочетеш (ако не си го правил вече, естествено) малко за теорията на Джон Лок - той е философ, който счита, че се раждаме с нищо повече от бяла дъска (табула раза), върху която животът пише собствената ни личност. На мен ми е трудно да се съглася с него. Умишелно в края на всеки свой такъв пост подчертавам, че изразявам мнение, тъй като единна теория за човешката психика няма, а само различни течения , които са в конфликт едно с друго. Аз излагам тези, на които симпатизирам. Така че до АБСОЛЮТНА истина за човека, няма как да стигнем в хода на нашия диалог (диалог, ако още някой не се включи де), но пък ще ми е интересно да обменим мнения.