Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[conguestadors]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

[I Like Scat Porn]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

Ми, тва ми е отношението.

Подобни глупости са пълна пръдня.

[Preacher]

^,^^Добре де, аз също не схващам нищо от темата, но не им я спамя на хората. Като нямате отношение просто не пишете глупости.

Ми, тва ми е отношението.

Подобни глупости са пълна пръдня.

Oф, а може би си повече дете, отколкото се предполага, а?

Мога само да изкажа своята благодарност за последните няколко поста, които ме накараха да се убедя, че именно тук(в този форум) ми е мястото.

Като гледам разликата в изразяването на хората с постове над 10 реда и твоите постове - съм на обратното мнение.

Общото междо тях е, че не са саркастични(повечето от тях), а обмислени и добре обосновани критики, което на мен ми харесва. Дразнят ме единствено простотиите на онова МЕЧЕ, но мисля, че ще го преживея.

Още малко по темата: Надеждите ни, те са малко по близко до нас от мечтите, но все пак са свойствени на тази тема и поради това ще си позволя да споделя моето мнение за мястото на надеждите сред звездния свод на душите ни. Та според мен надеждата се заражда в същата матка - въображение, в която се раждат и мечтите ни, но при зачеването на първоспоменатата играе роля и реалността, и тази роля не е косвена, както при други невръстни отрочета на нереалното в нас, а е по-скоро една похотлива действителност, която прониква в нашето въображение и, в някаква степен, приземява мечтите ни до равнището на възможни компромисни действия. При този сложен процес, в който надземните ни послания(в една друга тема говоря за тази роля на мечтите и хората спрямо тях) се приобщават към логиката на света, при което губят част от съдържанието си, ние печелим дивиденти от чисто битов, свързан с живота ни, характер, но аз се питам какво губим(губя) с това си тъй-идейно действие?!

Еби му майката, ти май никога няма да разбереш, че критиката ми не е просто философстване по темата, а директна нападка към твоята липса на личност?
И директен подтик да си промениш малоумните представи?
Изгубена кауза...
Да можеше и да ме дразни по-малко, ама нейсе.