Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[nikoi]

Идеалите, те са основна част от животворната измама наречена личност. Според мен идеалът представлява бягство на една наша идея(не е нужно да е нова) към външен обект(и) в рамката, на който(които) тя единствено може да съществува, чрез специфичната метаморфоза, която претърпява. Тук реалността отново се съвокуплява с въображението ни, но точно в този случай тя няма вина, поради простата причина, че ние сме тези, които проектират идеите си в нея. Тя е благоприятна почва, в която можем да посеем въжделенията на своето въображение и от тук нататък нашата идея вече не е наша, а е поделена с идеализирания действителен образ, който в повечето случаи дори не познаваме. Всъщност ако видим идеалите си(от близо) през далекоглед те ще исчезнат просто, защото не са съществували, а какво всъщност ще видим? - Може би позабравените си идеи, или пък ще видим идолите "си"(те не са наши след като ги видим от близо), които, след това наше действие, няма да бъдат вече "достойни" за идеализиране, нали?!
А звездите гаснат ли, гаснат,
кога ли ще изгаснем и ние?...