Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Crafter]

Ще започна с един цитат от преходния ти пост, който ми направи впечатление "Аз съм аз и аз е равно на аз и нищо друго". С това ти сам се нарече личност, защото най-специфичната черта на личността е нейната уникалност това, което я прави повече от индивида (един от вида). При никоя друга форма на съществуване на планетата Земя в рамките на вида не се забелязват толкова големи разлики в рамките на вида, колкото ги има при хората. Това ни дава основанията да говорим за личности.

Мисля, че значението на думата личност е много по-високопарно от "всяко уникално нещо". Всяко дърво, всяка улица, та дори всяка прашинка във Вселенеата е уникална. Най-малкото се различава от другите прашинки във Вселената по своята история. Но не съм чул някой да нарича прашинките или дървата личности. Тъй де, второто съм го чувал, но сметнах, че е по-скоро следствие на психическо разстройство отколкото на дълбоки размисли по темата и все още стоя зад мнението си.
А аз изобщо не твърдя, че сме еднакви. Самият факт, че всички тук постваме и то различни неща, говори за това, че мислим различно. Опитвам се да кажа, че хората разбират личността като наше собствено творение, а това ми изглежда толкова смешно и глупаво. Ние се гордеем от това, което знаем, което можем или което мислим, но никой не смее да си признае, че всъщност не ние заслужаваме кредитите за всичко това.

Сега относно въпроса ти за това как вземаме решения. Да, прав си че опитът ни е важен в тази посока, но този опит подлежи на интелектуална и емоционална обработка, ние вземаме отношение към него, а това отношение си е наше, личностно.

Явно ще се наложи да се повторя, но ще се постарая да звучи по-разнообразно.
Ти казваш, че Решение = Опит + Размисли + Емоции и твърдиш, че вторият и третият елемент от уравнението са плод на нашата личност. Аз ще си позволя да разнищя нещата още повече.

Опит = Нещата, които са ни се случили + Как сме ги възприели
Как сме ги възприели = Преден опит + инстинкти
Тук стигаме до две основни събираеми, които се комбинират (по безброй начини) за да създадат нашия опит. Това са нещата от заобикалящата ни среда, които ни се случват и нашите инстинкти. И двете са абсолютно независими от нас. С инстинктите се раждаме, а заобикалящата ни среда е буквално всичко друго, само не и ние.

Размисли = Нашият мозък + всичко, което е влезло в него
Стигаме до абсолютно същата ситуация. Мозъкът ни е различен от този на животните. Също така и информацията, която влиза в него е различна, така че ние притежаваме нашите размисли. Но те не зависят на нашата личност.

Емоции = Инстинкти + Емоциите, които сме видели
И отново - външна среда и нашето тяло с цялата му химия. Жалко, че отново Аз отсъства.

В този смисъл, смея да твърдя, че всички ние сме просто актьори в един много глупав филм, а най-доброто, което можем да направим е да изиграем ролята си добре. Макар че това зависи единствено нещата на които ще ни научи живота, а от личните си наблюдения смея да твърдя, че животът е много слаба театрална школа.