Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Mor Galad]

Мисля, че значението на думата личност е много по-високопарно от "всяко уникално нещо". Всяко дърво, всяка улица, та дори всяка прашинка във Вселенеата е уникална. Най-малкото се различава от другите прашинки във Вселената по своята история. Но не съм чул някой да нарича прашинките или дървата личности. Тъй де, второто съм го чувал, но сметнах, че е по-скоро следствие на психическо разстройство отколкото на дълбоки размисли по темата и все още стоя зад мнението си.А аз изобщо не твърдя, че сме еднакви. Самият факт, че всички тук постваме и то различни неща, говори за това, че мислим различно. Опитвам се да кажа, че хората разбират личността като наше собствено творение, а това ми изглежда толкова смешно и глупаво. Ние се гордеем от това, което знаем, което можем или което мислим, но никой не смее да си признае, че всъщност не ние заслужаваме кредитите за всичко това.

Тук опираме до въпроса кой какво разбира под понятието "личност". Дефинициите са ужасно много, но тази за индивида, различаващ се от себеподобните си в рамките на вида е едно от най-популярните. А относно сравнението с прашинките и дърветата, то подкрепя тезата ти само, ако я приемем за вече вярна, т.е. - само ако наистина единствено това, което ни се случва (историята ни), изключвайки волевата, целенасочена и свободна активност, която аз считам, че човек притжева, определя мястото ни на този свят. Съгласи се, че приемайки за миг моето мнение за това което сами решаваме да правим в отговор на случващото ни се, сравнението не е много уместно, тъй като на прашинките и дърветата нещата им се случват без те да имат какво да направят по въпроса, а при човека, съгласно застъпената от мен теза, това не е така. Произходът на думата "личност" идва от persona, както древните гърци са наричали маската, която актьорите са слагали, когато са изпълнявали представление. С тази етимология понятието "личност" може да се анализира горе-долу по следния начин: актьорът избира какъв да бъде на сцената, какво маска да сложи и тази маска е наложена върху това, което той наистина е. По същия начин личността е нещо, което избираме да бъдем, маска, която избираме да наложим на сцената на живота, върху сходната биологична и психична база дадена ни от природата. Наречи го лъжа, ако искаш (както прави Фройд в психоанализата си, според която съвременният човек е продукт на репресията, която сам си е наложил над истинската си инстинктивна същност), но все пак лъжа, която сме ИЗБРАЛИ да наложим върху себе си, продукт на нашата активност, а не просто пасивна реакция на случващото ни се. Съгласи се, че прашинката и дървото не могат да скрият истинската си същност, а ние го правим доста успешно. Бях чел някъде една философска дефиниция за човека, която го определя като "Същество, което може да лъже". Та аз считам, че личността е нещо, което поне в известна степен е наше собствено творение, макар и не изцяло естествено. Поне понятието е замислено от дълбока древност да отразява тази уникалност на всеки човешки индивид. Съвременните високопарни разговорни значения на думатта "личност" са нещо, за което се присъединявам към негативното ти мнение.

Размисли = Нашият мозък + всичко, което е влезло в негоСтигаме до абсолютно същата ситуация. Мозъкът ни е различен от този на животните. Също така и информацията, която влиза в него е различна, така че ние притежаваме нашите размисли. Но те не зависят на нашата личност.Емоции = Инстинкти + Емоциите, които сме виделиИ отново - външна среда и нашето тяло с цялата му химия. Жалко, че отново Аз отсъства.В този смисъл, смея да твърдя, че всички ние сме просто актьори в един много глупав филм, а най-доброто, което можем да направим е да изиграем ролята си добре. Макар че това зависи единствено нещата на които ще ни научи живота, а от личните си наблюдения смея да твърдя, че животът е много слаба театрална школа.

Можем да изберем какво да влезе в нашия мозък. Аз РЕШАВАМ дали да прочета нещо или не. Химията на човешкото тяло далеч не обяснява цялата емоционална гама, която всеки от нас изпитва. АЗ присъства най-малко в решенията ни дали да изразим дадена емоция или не. Емоциите, които виждаме не се копират директно, а се подлагат на оценка. (Е сега ако ми кажете, че всички са ревали за Леонардо ди Каприо в "Титаник" ), тази оценка идва именно от нашия мозък, във формирането на който личността си има доста голямо значение, тъй като за разлика от животните можем да решим, както вече казах, какво да влезе в него. Всички избираме какво да учим, с кого да бъдем и т.н. Този избор несъмнено е поставен в някакви рамки от реалността (не мога да уча в Харвард или да си лафя с Достоевски), но все пак си остава избор, избор който формира личността ни. Та прав си, че сме актьори, но според мен имаме пръст и в писането на пиесата. Пак ще завърша със същия пример за близнаците, които са отгледани в една и съща среда (до започване на училище) не все пак показват значими различия от най-ранна възраст. Демонстрират, че са самостойни личности личности. Толкова от мен засега. Благодаря на всички, които са имали търпението да четат това.