![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() mastodont ![]() ![]() ![]() Група: Metal World Conclave Коментари: 371 Регистриран: 18-May 09 Град: Sofia Потребител N: 3414 ![]() |
Всеки един от нас е преживявал нещо извънредно шантаво. Ставали сме свидетели на какви ли не простотии и малоумщини. Много ще е забавно, ако започнете да споделяте кое е най-най-изродското, мегазабавно...а може би и трагично нещо, което се е случвало пред вашите погледи. И тъй като аз съм човека, който създаде тази тема, длъжен съм да споделя пръв.
Преди повече от година, в един горещ летен ден, мой съученик (също метъл, но с не особено стабилно психическо здраве) се изсра в торба "Била" у тях. Той беше обещал да го направи ден по-рано, а никой от класа не му вярваше. Дойде, извади най-спокойно пликчето от раницата си и всички се събрахме около него. Не бях сигурен дали искам да видя съдържанието, обаче любопитството ме подтикна да хвърля един поглед. Още преди да отвори торбата се разнесе такава смрад...не само в класната стая, а из целия коридор. Пича развърза "Била-та"(странно как не повърнах) и пред нас се появи най-ужасната гледка в живота ни. Лайното бесъвсем леко рядко, имаше светлокафяв цвят и бе най-миризливото ако по света и у нас. Съученика каза, че го е кръстил Шон, а мен ме напуши такъв смях, че корема ми щеше да се пръсне. Този мой бивш приятел (бивш, защото след тази случка ми е трудно да му се доверя за каквото и да е), разнасяше смрадливата раница, барабар с Шон в нея през целия учебен ден, а след това трябваше заедно с него и още един другар да пътуваме в рейс 94, където бе голямото шоу. Хванахме автобуса от "Попа" и до спирката на стадион "Васил Левски" нямаше жива душа в гадното превозно средство, освен мен, двамата братя по учебник, шофьора и Шон. Тогава бащицата на фашкията я изсипа на пода под една от последните седалки. Миг по-късно размаза говното по пода. В 94 започнаха да се качват все повече и повече хора. Нито отварянето на прозорците, нито дишането през яката на фланелката...нищо не помагаше. Вонята бе непоносима. Някой хора снимаха с Джиесеми, други просто безумно се хилеха, трети едва не започнаха да драйфат, четвърти още с качването си в рейса слизаха от него. Въобще, шоу голямо. Имах голям късмет, че не откачих след тази случка. На вас, когато четете това, сигурно ви е смешно, но на мен тогава ми се стъжни. ![]() -------------------- ![]() |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() PAIN ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1750 Регистриран: 21-April 06 Град: Пловдив Потребител N: 1302 ![]() |
Ще ви разкажа за една случка която съм разказвал само на жена ми.
През 1995г., служих в Кърджали. Една юлска нощ бях наряд на един хълм, където пазехме някакви оръжейни погреби. Беше някъде около 2 ч. след полунощ, когато, като че ли от нищото пред мен се появиха две огнени топки големи колкото футболни. Някъде около 1-2 минути се въртяха около мен и изведнъж изчезнаха. През цялото време имах чувството, че ме наблюдават. Най-интересното беше, че дори не чувствах страх. Вече 14 години минаха от тогава и все още се чудя какво беше това. -------------------- ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 22nd June 2025 - 08:16 PM |