Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Mor Galad]

Не го приемам като провокация, а като конструктивна критика. Ето защо ще ти кажа какво разбрах от твоите постове и бих се радвал да ми върнеш обратна връзка за пропуските ми.

Ти изповядваш един детерминистичен възглед за човешката природа, съгласно който свободната воля и човека като творец на своята личност личност са една илюзия, а това, което всеки от нас е, се определя еднозначно от базата, с която се е родил и постъпващото от околната среда. Мисли, емоции и поведение са формирани от постепенното натрупване на опит, от който се учим на реакции спрямо заобикалящата ни среда. Гордеем се със свободата на избора си, а тя не е нищо повече от незнание за това какво е накарало всяка мисъл или емоция, наречена от нас свободна, да възникне.

Надявам се негативната емоция в последният ти пост да е само нещо, което аз съм си въобразил. Затова преди да продлъжим искам да си изясним нещо. Уважавам мнението ти за човека, но не го споделям, което не означава, че се опитвам да те убедя в нещо или да налагам правотата си, защото съзнавам, че тя е не абсолют на познанието, а мое мнение. Вярвам обаче, че и ти да не виждаш края на този наш приятелски спор в това да отстъпя от позицията си. Щеше ми се просто да изложим аргументирани мнения без да чувстваме накрая наранено егото си от факта, че опонентът срещу нас не е бил надвит и мнението му стъпкано като несъстоятелно в прахта. Ако мислиш, че това не е възможно, не считам, че има смисъл да продължаваме. В противен случай ще ти дам моя отговор на въпроса "Защо" от предходния ти пост.