Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[I Like Scat Porn]

Вярвай ми, имам силно желание да "размисля" и нещата да стояха по друг начин, но...

Идеята ми просто е:

Има обективна реалност, която съществува независимо от нас. (Ако те застрелям - ще умреш, независимо какво е твоето мнение по въпроса.)

Това, което става в главата ни е изцяло субективно и нямащо връзка с реалността. (Мозъкът не може постоянно да анализира това, което става около него, затова си създава готови "карти" на реалноста, които обаче са изкривени, за да се пригодят към реалността, такава, каквато НИЕ я искаме.)

Следователно, това, което става в главата ни е без значение. (След като не е обективната реалност.)

Значи трябва да зарежем субективното и да се подчиним на обективната реалност...

...според която единствената цел на живота е да оцелява и да се възпроизвежда.


В един период, така да се каже, вярвах в самоусъвършенстването, стремежът към красивото, извисеното и т.н., но наскоро осъзнах, че истината е в простотата. Кучето не си задава сложни екзистенциални въпроси, не се занимава с философия, защото това са неща, които не го засягат. Защото в крайна сметка целият ти живот се свежда до това да се наядеш и да се... Науката, разбира се, е нужна на хората, защото увеличава шансовете ни за оцеляване като вид - средната продължителност на живота днес е значително по-голяма в сравнение с тази преди 300 години, няма да умреш от апандисит, храниш се по-добре, живееш в по-добро жилище и т.н. и т.н. Но чувствам, че въпроси от сорта на "Защо сме тук?", "Какъв е смисълът на нашия живот?", "Съществува ли свободен избор или всичко е просто причина и следствие?" са ненужни и излишно затормозяващи хората; не са от значение за нашето оцеляване, затова считам разискването на тези въпроси за абсюлютно ненужно и безсмислено.