Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[onnellinen]

Оценявам подобно мислене. Скат, ти си моят герой. Накара ме да чета тази тема. Това е чудо.

Иначе Щурма ти го е казал - това те прави щастлив, тогава живей по твоя си начин.
Аз лично съм на мнение, че самоцелното самоусъвършенстване е много далеч от истинското самоусъвършенстване и от целта (ако щеш и мечтата) да си 'по-'. Самоцелното самоусъвършенстване губи от времето ми. Самоцелното самоусъвършенстване е без ясната идея какво точно 'по-' искаш да бъдеш. Получава се кавърверсия на 'видяла жабата, че подковават коня...'