Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Crafter]

Искрено ме радва, че имаме честа да четем и интелигентните размисли на Ската и се надявам, че тази новост ще е трайна.
Ако трябва да съм честен, разсъждението ти ми хареса, но не съм съгласен с него поради няколко причини. А тъй като съм човек на логиката, ще ти покажа места, където твоята се е оплела и те е довела до малко, да ги наречем, изкривени заключения.

Има обективна реалност, която съществува независимо от нас. (Ако те застрелям - ще умреш, независимо какво е твоето мнение по въпроса.)

Това дали има обективна реалност е много мащабен въпрос и заслужава съвсем отделна дискусия, но, виж, примера ти (и всички примери, които биха се основавали на същия принцип) е неверен според самия себе си. Ако ме застреляш, моята смърт, ще е следствие на твоите действия, а това доказва, че това, което ти наричаш "обективна реалност" е последствие точно от твоите действия. А това как аз ще приема собствената си смърт е отделен въпрос и макар че прекият ми опит с този въпрос е нулев, историята ми подсказва, че хората са ужасно добри в това да се самозаблуждават, умирайки.

Следователно, това, което става в главата ни е без значение. (След като не е обективната реалност.)

По твоите думи, това, което става в главата ни определя обективната реалност (както доказах по-горе). Следователно това твое заключение противоречи на логиката, която го е създала и следователно, то не е правилно. Или пък логиката е грешка, всеки да го разбира както желае.

Науката, разбира се, е нужна на хората, защото увеличава шансовете ни за оцеляване като вид

Дюд, хората ги има от 200 000 години (благодаря на безсмислената наука, че ми е дала тази информация), а "науката" в адекватна форма я има от по-малко от 10 000 (благодаря на безсмислената наука, че ми даде и тази информация). Според мен това доказва, че хората са се справяли и без наука съвсем добре в оцеляването си. А пък някакви едноклетъчни ги има от не знам колко години (ако разбирах от биология, щях да благодаря на науката, че ми е дала тази информация) и се справят грандиозно с оцеляването си. Науката не ни трябва, просто ние сме хора и за разлика от жувотните, мозъците ни ни карат да правим странни неща.

Ама ме кефи минималистичността ти.