Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[nikoi]

Идолите! Оставих си ги за последно, защото блясъкът на другите "ни звезди" зависи много, да не кажа, че произлиза, от идолите ни, а какво всъщност са те?! - Ами трябва да започна с обектите от реалността, с които си взаимодействаме или по-скоро - с тези от тях, на които преписваме своята идейност за света, а те най-често без свое знание се превръщат в отговорници на тези чужди идеи(идеалите ни). Но те представляват необходимото самозалъгване на ЕГОизмите ни, а отвъд този безброй от маски, истинският идол, пред който прекланяме глава сме "самите ние"! Всяка една група, която слушаш, всеки един художник, на чиито картини се възхищаваш, всеки филм(актьор), който обожаваш, и т. н. всъщност не представляват собствена независима величина, спрямо нашето разбиране за това, а са просто маска - проекция на немислимите за осъществяване в нашия живот егоизми. Като се замислим, цял карнавал сме създали от света, за да прикриваме слабостта си - именно, че не можем да признаем слабостите си, а от своята камбанария властникът-ЕГО(тук е мястото да коленичим) призовава своите роби към спазване на "праведната логика", която представлява следното: Аз съм АЗ и нищо друго! Ти с ти, ала това второто ТИ е(трябва да бъде) отново моето АЗ, но в проекция! А пък вие, кои сте вие, подяволите? Вашите ценности, потребности, мечти и др. са ми скъпи при положение, че те се доближават(разбирай припокриват) до моите такива, или ако имам полза, ако мога да извлека дивиденти от тези ваши слабости!
Ето защо, създадох тази тема, за да отправим далекогледа не към звездния небосвод, а към "себе си", защото там има също безброй звезди и може би много повече вселенски илюзии, отколкото космосът би могъл да крие, а кавичките(за "нашето" СЕБЕ СИ), те представляват безкрайното разстояние, което отделя нас от заграденото в тях!