Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[J'eor]

Да, не е много оптимистичен взорът ми, но аз мисля, че оптимизмът е създаден като един нереален контраст на действителността, нужен на човешката психика, която обича да бъде лъгана, дори и от себе си, а песимизмът, той е просто поносима маска, зад която скриваме лепкавия несловесен реализъм.

Ако ми позволиш, ще допълня - оптимизмът не е нужен на човешката психика. Той просто е по-лесния избор. А хората обожават лесните неща. Pity they!

Аз понеже малко се засягам на тема оптимизъм, това е, което ми се наби най-много в очите. :) Та имам два (добре де, малко повече) въпроса.

Към nikoi: Защо мислиш, че оптимизмът е нереалният контраст на действителността? Обърни го наобратно - защо песимизмът да не е този контраст?
Към Sturmfuhrer: Да разбирам ли, че според теб песимизмът е по-добрият избор за нагласа към света? И защо усещам негативизъм към оптимизма - след като той прави човека по-щастлив, какво е лошото в него?