Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Crafter]

Не, нямам никакъв афинитет към песимизма, дори хората, които гледат на живота с явен негативизъм винаги са ми били по-неприятна компания.
Но, да, усещаш лошото ми отношение към оптимизма, защото обикновено (макар и невинаги) той е съпроводен с големи количества самозаблуда, които пък от своя страна водят до недобри резултати или до тотално нежелание за работа към развитие. А аз си падам по хората, които се състезават, развиват и т.н.