Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[nikoi]

"Към nikoi: Защо мислиш, че оптимизмът е нереалният контраст на действителността? Обърни го наобратно - защо песимизмът да не е този контраст?"
Ако реалността има нещо общо с оптимизма (точно това аз разбирам е с ето такъв знак(!) във въпроса ти) , то тогава тя представлява изнасилено отражение на НЕЧИЯ самозаблуда! Колкото до песимизмът, интересното е, че по-скоро той е поносимия(измислен) контраст на оптимизма, който, веднъж създаден (оптимизмът) като антиреалност от слабичките ни мозъци, е естествено да победи своя антипод (реалността) на бойното поле (нашето съзнание), и именно това бойно поле изисква от себе си (от войниците над себе си) да има битка(противоречие) между каквито и да е противници. Ето на тази почва порасва и расте ПЕСИМИЗМЪТ!