Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Mor Galad]

Щурме, дали оптимизмът или песимизмът ще доведат някого до развитие или съответно - да застой зависи от конкретния човек. И това, което твърдиш, според мен не е на 100% вярно при всички. Има хора, при който песимизмът и визията за мрачното бъдеще блокират или в значителна степен намаляват възможностите за справяне със ситуацията и развитие. А когато тези хора имат оптимистична нагласа към света, те намират сили, за да се борят и да излязат от всяка ситуация. Вярата, в много случай, дава сили на човека. Ще ти дам един пример - в спорта, ако си песимист и гледаш "реално" на шансовете си за победа, никога няма да надмогнеш себе си, защото там ти е необходим хъс за победа, който често превръща самозаблудата в реалност. Виж какво стана на световните футболни финали 1994. Песимизмът, според мен не ти създава една по-реална визия за света, тъй като абсолютната реалност е непознаваема за нас и нито ти, нито аз знаем кое е реално и кое самозаблуда, за да твърдим, че оптимизмът ни лъже, а песимизмът е правилната визия към света или обратното. По-скоро и песимизмът, и оптимизмът създават модели, според които да действаме, а аз лично предпочитам оптимистичния, защото той ме зарежда с хъс и желание за победа и прогрес, а песимизмът няма какво да ми даде освен мисълта, за поражението, преди то да се е случило. Та не съм съгласен с това, че оптимизмът води до нежелание към работа и развитие.

Ще използвам възможността да отговоря тук на въпроса ти "защо" от преди няколко поста. Какво ни кара в даден момент да мислим, чувстваме или правим определено нещо. Дотолкова, доколкото се присъединявам към детерминистичния (не знам каква друга дума да използвам, признавам си) възглед за човешката природа на редица автори, мога да посоча инстинктите и травматичните ситуации в детството н Фройд, бихевиористичното учене от средата, моделите на мислене, за които говорят когнитивистите, като солидни и убедителни отговори н въпроса "защо". Но това според мен са частични отговори. Всеки от тях носи своята истинност, но не изчерпва човешката природа. Замисли се над следното. Какво всъщност питаме, когато задаваме въпроса "защо"? Ние търсим причината за нещо, какво го е породило, какво ни е НАКАРАЛО да го направим. Хайде сега се запитай дали е коректно да се задава въпрос "защо" към свободната воля, ако я има! Ако ти отговоря на него, няма ли просто да загърбя позицията си. Не мога да ти кажа какво е накарало актовете на свободната воля да се случат, защото тогава те няма да бъдат такива. Не мога да ти отговоря "защо" Бетовен е написал "Лунната соната". Не мога, а и признавам си не искам да търся причина там където дори науката стои безсилна да го направи. Предпочитам да изпитам удоволствие от това, което той, уникалната личност Бетовен, без да е ясно защо, е направил по свое собствено вдъхновение и воля. Съжалявам, ако съм звучал патетично, знам, че това няма да ти хареса .