Далекоглед, От далече грапавините на идеала не се виждат! Опции

[nikoi]

С риск пак да бъда демонизиран, аз отново ще подходя в добре познатия си стил, защото в противен случаи няма да бъда "себе си"(никой), а НЯКОЙ, който се изразява удобно на всеобщата мисъл!

Егоизмът, който ръководи човешките действия(включително и моите), е сериозно препятствие пред онзи, чиято цел е да приземи "звездите(мечтите, идеалите, идолите, надеждите) си" , да постави този, невъзможен за докосване, недостижим огън до себе си и да изпепели своето Аз, чрез него.
Когато и последната жарава(надежда) в(над) теб угасне, какво ще остане от светлинките ти(небесни): НИЩОТО(черни дупки), което поглъща всичките остатъци от теб. Ето, вече си никой, но, може би, не по свое желание, а онзи, който се опитва доброволно да приземи "себе си", може да не постигне нищо значимо, но поне няма да се притеснява, че някой ден ще закопаят НЕБЕСАТА МУ в земята!

[Mor Galad]

Като се замисля на второ четене. Може би не бях съвсем прав за оптимизма и песимизма, а изразих едно мое пожелание, в което ми се иска да вярвам. Защото прекаленият оптимизъм може да те спъне в развитието ти не по-зле и от песимизмът, водещ те до отчаяние. Наистина зависи от човека според мен. Има хора, които толкова са страдали, че песимизмът е единственото, което им дава смислено обяснение на живота и осмисля света им. Има и други, които считат, че светът им е до колене.

Човек, според мен не е машина за смятане и разсъждения. В никакъв случай не искам да казвам, че не трябва да си задаваме въпроси за причинно следствената връзка на нещата. Ако забеляза в първата част от абзаца, посветен на въпроса "защо" от поста ми, се опитвам да дам различни алтернативни отговори. Просто ми се струва, че това не изчерпва живота ни. Че има моменти за мислене и моменти за наслада. Отново опираме до въпроса за баланса между тях. Него всеки го търси и намира за себе си.