Nightwish - "Once" Опции

[autumn]

След създаването на 5 блестящи албума и постоянно надскачане на собственото ниво, след 8 годишна кариера, в която буквално няма слаба песен, би било нормално и допустимо Nightwish да издадат по-слаб албум. Бихме дори очаквали, че са се изчерпали.

Но не. След дългата пауза финландците се завърнаха с нови 11 парчета, кое от кое по-добро и оригинално. За изчрпаване и дума не може да става. Стилът отново е променен, но този път промените не са така кардинални, бихме могли да говорим по-скоро за осъвършенстване, промените изглеждат напълно естествени. Няма завои в стилово отношение, просто Nightwish продължават напред по пътя,които беше заевен още в предишният албум. В ”Century Child” Групата редуваше леки и мелодични части с по-тежки и по-бързи. В ”Оnce” нещата се покривaт. Звученето е много втрвърдено, музиката като цяло е много агресивна, като в текстовете се стига до радикална жестокост,която не е нетипична за Nightwish(Slaying The Dreamer, The Kinslayer,The Pharaoh Sails To Orion), но никога досега не е стигала до тези мащаби.

Клавирите на Туомас често се губят под тежките басови рифове на Marco Hietala, които сее агресия в почти всички парчета. Благодарение на това албумът е далеч по-грyб и съвсем не толкова мелодичен в сравнение с предишните албуми. Marco пее по-често и по-дълго. Като цяло той все повече се налага като втори композитор в групата. Мога да тълкувам това,като донякъде изчерпване,донякъде умора от страна Туомас. Юкка се сучетава перфектно с Marco и прави най-добрите барабани на Nightwish досегa.Или най-сложните,най-малкото. Китарата на Емппу също е много по-агрсивна и типичните за Nightwish бавни ”блусови” сола почти липсват. Вместо това на моменти се чува акустична китара,чието присъствие беше заявено с Withenight Fantasy в сингъла Nemо и напомня на акустичните парчета в ”Аngels fall first”. ”Оnce” е най-епичният албум на Nightwish досега.За това допринася Лондонският симфоничен оркестър,които има проекти като саундтраците на ”Властелинът на пръстените” и ”Harry Potter” зад себе си. Хорът и оркестaрът имат не само фонова роля,както беше в ”Century Child”,но и солираща,като прекрасно се съчетават с рифовете на Marco и Емппу. Може да се каже,че иманно симфоничният оркестър заема ролята,която преди беше отредена на клавирите на Туомасл


Слабите места в албума за мен са 2:

Първо: нежните вокали на Таря понякога звучат нелепо на басовите рифове. Не знам,защо. Таря не веднъж е показвала,че може да пее много агресивно. Надявам се,че в следващият албум грешката ще бъде поправена.

Второ: обложката не ми хареса Провесеният над надгробна плоча ангел едвали има нещо общо с агресията на музиката.

За мен това е първият албум на Nightwish,които има някакви слаби места,които не биха могли да се обяснят с липса на бюджет.


Ако трябва да оценя албума по десетобалната система, бих my дал 8 точки. За сравнение, на Wishmaster i Century Child бих дал съответно 10 и 9 точки.

[autumn]

Оттук насетне спирам да коментирам поста ти - явно говорим на различни езици и чуваме "Once" по крайно различен начин.

Warrior,
Dano ne smqta6, 4e zastitavam albuma,samo zastoto sym fen na grupata i ne iskam da priznaq, 4e albumyt e slab. Bi trqbvalo ve4e da znae6,4e sym tolkova bezkriti4en.
Za men albumyt si ima svoite slabi mesta. No ima i mnogo dostoinstva,koito ne biva da propuskame. Zatova si mislq,4e Nightwish ne zasluzhavat opusto6itelnata ti kritika.
Kolkoto pyti sum preslu6val dosega albuma, pravil sym go sys staranieto da se kefq minimalno(ostavqm nasladata za vkysti) i da se sysredoto4a vyrhu bezpristranstna ocenka. Zatova oste ne znam,dali go haresvam pove4e ot Century Child, no sys sigurnost moga da kazha,4e go namiram za predi vsi4ko dostoen album.


Sigi, Alpha Prime,
ve4e v edna tema na dylgo i na 6iroko obqsnqvah, zasto Nightish ne sa ednoobrazni. Dano ne se nalaga da go pravq pak.
Predpolagam,4e ste se podveli ot fakta,4e te nqmat analog i nqmate ,kak da gi sravnite s druga grupa. Zatova mozhe stila im da vi se struva za ednoobrazen.No ne e.
Kakvo ste 4uvali ot tqh ,btw?