Кой стил предпочитате? Опции

[RAPTOR]

Ами аз лично напоследък се увлякох страшно много по Gothic метъла, макар че допреди време някак си не ми допадаше. Сега слушам това по цял ден, въпреки че на наште им писна вече.
Като предишни (и все още настоящи) любими стилове мога да посоча чистото хеви, нео и т.н. пънк.
Като любими групи мога да посоча много, но ще се огранича да напиша няколко, а именно: Nightwish, Rammstein, Linkin Park, Offspring, Metallica, Iron Maiden, Therion, Stratovarius, SUM 41 (отскоро), Blink 182, Nirvana и така мога да продължавам още ...
В различно настроение слушам различни стилове. Но май Gothic си слушам по всяко време
offtopic:Това с лошия мноо ма искефи

[Warrior Of Ice]

Хмм... със Страйки лошо извратихме тази темичка Така и не можах да напиша защо харесвам еди-кой-си стил, а като гледам и други са пропуснали да го направят. Но по същество:

Харесвам хеви метъл и класически рок. За мен това е музика, която по сила на внушението и непреходност не отстъпва по нищо на класиката. Класическият метъл е родоначалникът на всички по-късни течения в екстремната сцена - въобще приносът му е изумителен. Тук личи и с пълна сила експериментаторството на първите такива групи, тук е дефинирана философията на безсмъртния метъл... Тук са най-великите вокалисти в музикалната история, както и най-оригиналните инструменталисти. Легенда (която ме радва)!

Харесвам пауър/спийд метъл. Тук музикантите продължават хеви традицията, като я обогатяват с много нови елементи, включая и влияния от вечните класически композитори. Изключително многопластова и емоционално заредена музика, макар в нея бунтарските теми да са поизместени от други, диктувани предимно от силата на човешкото въображение. За мен пауър музикантите са едни от най-съвършените в техническо отношение, което в повечето случаи се отразява положително и на творбите им. По средата на някое соло на Turilli имам чувството, че съм с войниците в центъра на мелето на бойното поле... детинщини са т'ва, знам, но нищо не мога да сторя.

Харесвам и блек метъл - може би единствената музика, така дълбоко обвързана с някаква философия. Колкото и изопачен да става сатанизмът впоследствие, в случая той е в основата на едно уникално (поне за мен) музикално явление. Това е първата истински зловеща и мрачна музика, до която съм се докосвал. Музика, породена от тъмни емоции - омраза, страх, и т.н., но и способна да пренесе слушателя в един свят на вътрешно усамотение, на размисъл и съзерцание, което поне при мен води до духовно развитие. Изкуство, което е в състояние да предизвика нечии деструктивни сили, но и да помогне на човек да ги овладее. Красота!

Харесвам траш - стария траш. Трашът на Metallica (пълен с търсения на новото, неподозирано от никого звучене), този на Slayer (агресивен до разрушителност, но не по-малко вдъхновяващ и същевременно основополагащ) и на Megadeth (звучащ винаги свежо и актуално, вечно социално ангажиран, изтъкващ пороците на съвременното общество), както и на други групи... Музика, която е жива и днес (макар в пауър и блек наследниците си), но чийто принос ще остане неизчерпаем. Тези групи наложиха тежката, разнообразна рифовка, двойните каси и скорострелните сола - никога няма да спра да ги слушам.

Харесвам дет - музика, подчинена главно на агресията и най-жестоките човешки черти, ала не само. Прекланям се пред героя Schuldiner и Death - една от малкото групи, променила сериозно метъла с прогресивното си, тежко звучене. Кефя се и на грайнда - дори да звучи безумно, аз не възприемам бруталността му насериозно, а гледам весело и купонджийски на грухтящите вокали, треснярските китари, нечовешкото блъскане по барабаните... Трудно мога да говоря за духовно развитие в случая, но тъкно това е музиката, която бих слушал, ако съм напрегнат, или пък когато пия с приятели.

Харесвам и прогресив - музика, която мнозина не разбират (или просто не желаят да разберат), защото в нея на преден план е изведено експериментаторското начало. Музика, която носи не по-малко силни чувства и не по-малко смислени послания, от който и да е друг поджанр на метъла и рока. Музика, която често ми помага да събера мислите си, да се концентрирам... а друг път ме кара просто да затворя очи и да помечтая. Не ме впечатляват изстъпленията с инструментите - за мен е важна цялостната музикална картина, а в случая тя е просто изящна - изтъкана от равни дози талант, техника и напредничаво мислене.

Харесвам готик метъл, защото никоя друга музика не ме отпуска, както те го правят. Дават ми чувство за ефирност, за непринадлежност към физическия свят, за свобода... нежните женски вокали тук не могат да бъдат заменени по никакъв начин, защото носят голяма част от красотата и своеобразието на музиката. Същото се отнася и за бавните, тежки, атмосферични пасажи.

И най-накрая, харесвам и се прекланям пред групи, които отхвърлят стиловите ограничения в стремежа си към нови музикални хоризонти. Групи, които сами създават музикални течения, след които поемат в нова посока... примерите за жалост са малко, но самият факт, че ги има е забележителен. Човешкото въображение не познава граници!