Nightwish - "Once" Опции

[autumn]

След създаването на 5 блестящи албума и постоянно надскачане на собственото ниво, след 8 годишна кариера, в която буквално няма слаба песен, би било нормално и допустимо Nightwish да издадат по-слаб албум. Бихме дори очаквали, че са се изчерпали.

Но не. След дългата пауза финландците се завърнаха с нови 11 парчета, кое от кое по-добро и оригинално. За изчрпаване и дума не може да става. Стилът отново е променен, но този път промените не са така кардинални, бихме могли да говорим по-скоро за осъвършенстване, промените изглеждат напълно естествени. Няма завои в стилово отношение, просто Nightwish продължават напред по пътя,които беше заевен още в предишният албум. В ”Century Child” Групата редуваше леки и мелодични части с по-тежки и по-бързи. В ”Оnce” нещата се покривaт. Звученето е много втрвърдено, музиката като цяло е много агресивна, като в текстовете се стига до радикална жестокост,която не е нетипична за Nightwish(Slaying The Dreamer, The Kinslayer,The Pharaoh Sails To Orion), но никога досега не е стигала до тези мащаби.

Клавирите на Туомас често се губят под тежките басови рифове на Marco Hietala, които сее агресия в почти всички парчета. Благодарение на това албумът е далеч по-грyб и съвсем не толкова мелодичен в сравнение с предишните албуми. Marco пее по-често и по-дълго. Като цяло той все повече се налага като втори композитор в групата. Мога да тълкувам това,като донякъде изчерпване,донякъде умора от страна Туомас. Юкка се сучетава перфектно с Marco и прави най-добрите барабани на Nightwish досегa.Или най-сложните,най-малкото. Китарата на Емппу също е много по-агрсивна и типичните за Nightwish бавни ”блусови” сола почти липсват. Вместо това на моменти се чува акустична китара,чието присъствие беше заявено с Withenight Fantasy в сингъла Nemо и напомня на акустичните парчета в ”Аngels fall first”. ”Оnce” е най-епичният албум на Nightwish досега.За това допринася Лондонският симфоничен оркестър,които има проекти като саундтраците на ”Властелинът на пръстените” и ”Harry Potter” зад себе си. Хорът и оркестaрът имат не само фонова роля,както беше в ”Century Child”,но и солираща,като прекрасно се съчетават с рифовете на Marco и Емппу. Може да се каже,че иманно симфоничният оркестър заема ролята,която преди беше отредена на клавирите на Туомасл


Слабите места в албума за мен са 2:

Първо: нежните вокали на Таря понякога звучат нелепо на басовите рифове. Не знам,защо. Таря не веднъж е показвала,че може да пее много агресивно. Надявам се,че в следващият албум грешката ще бъде поправена.

Второ: обложката не ми хареса Провесеният над надгробна плоча ангел едвали има нещо общо с агресията на музиката.

За мен това е първият албум на Nightwish,които има някакви слаби места,които не биха могли да се обяснят с липса на бюджет.


Ако трябва да оценя албума по десетобалната система, бих my дал 8 точки. За сравнение, на Wishmaster i Century Child бих дал съответно 10 и 9 точки.

[autumn]

Аз видях видеото и си свалих сингъл песента - приятна е, но е повече поп, отколкото метъл. Все едно е софт метъл версия на бритни спиърс, така звучи.

Ne vizhdam lo6oto v tova
a sled kato si 4ula albuma, da tvyrdi6,4e e pop e .... ti si znae6 ,kakvo iskam da kazha
Da,Nightwish napomnqt v mnogo otno6eniq na pop muzikata. I ne samo na neq. Oba4e pop-a syvsem ne se iz4erpva s modernite prostotii a la Britni Spears. Ima mnogo stoinostni izpylniteli.
4estno kazano samiqt az dylgo vreme pretendirah,4e kato cqlo ter ne sa metal grupa. Oba4e sa. Pri tqh prisystvat elemntite,koito opredelqt zhanra metal.
no na men prodylzhava da ne mi puka,kym koi stil se 4islqt. I bez tova ne slu6am samo metal.
Predpolagam,4e i mnogo ot ostanalite im fenove e taka.