Nightwish - "Once" Опции

[autumn]

След създаването на 5 блестящи албума и постоянно надскачане на собственото ниво, след 8 годишна кариера, в която буквално няма слаба песен, би било нормално и допустимо Nightwish да издадат по-слаб албум. Бихме дори очаквали, че са се изчерпали.

Но не. След дългата пауза финландците се завърнаха с нови 11 парчета, кое от кое по-добро и оригинално. За изчрпаване и дума не може да става. Стилът отново е променен, но този път промените не са така кардинални, бихме могли да говорим по-скоро за осъвършенстване, промените изглеждат напълно естествени. Няма завои в стилово отношение, просто Nightwish продължават напред по пътя,които беше заевен още в предишният албум. В ”Century Child” Групата редуваше леки и мелодични части с по-тежки и по-бързи. В ”Оnce” нещата се покривaт. Звученето е много втрвърдено, музиката като цяло е много агресивна, като в текстовете се стига до радикална жестокост,която не е нетипична за Nightwish(Slaying The Dreamer, The Kinslayer,The Pharaoh Sails To Orion), но никога досега не е стигала до тези мащаби.

Клавирите на Туомас често се губят под тежките басови рифове на Marco Hietala, които сее агресия в почти всички парчета. Благодарение на това албумът е далеч по-грyб и съвсем не толкова мелодичен в сравнение с предишните албуми. Marco пее по-често и по-дълго. Като цяло той все повече се налага като втори композитор в групата. Мога да тълкувам това,като донякъде изчерпване,донякъде умора от страна Туомас. Юкка се сучетава перфектно с Marco и прави най-добрите барабани на Nightwish досегa.Или най-сложните,най-малкото. Китарата на Емппу също е много по-агрсивна и типичните за Nightwish бавни ”блусови” сола почти липсват. Вместо това на моменти се чува акустична китара,чието присъствие беше заявено с Withenight Fantasy в сингъла Nemо и напомня на акустичните парчета в ”Аngels fall first”. ”Оnce” е най-епичният албум на Nightwish досега.За това допринася Лондонският симфоничен оркестър,които има проекти като саундтраците на ”Властелинът на пръстените” и ”Harry Potter” зад себе си. Хорът и оркестaрът имат не само фонова роля,както беше в ”Century Child”,но и солираща,като прекрасно се съчетават с рифовете на Marco и Емппу. Може да се каже,че иманно симфоничният оркестър заема ролята,която преди беше отредена на клавирите на Туомасл


Слабите места в албума за мен са 2:

Първо: нежните вокали на Таря понякога звучат нелепо на басовите рифове. Не знам,защо. Таря не веднъж е показвала,че може да пее много агресивно. Надявам се,че в следващият албум грешката ще бъде поправена.

Второ: обложката не ми хареса Провесеният над надгробна плоча ангел едвали има нещо общо с агресията на музиката.

За мен това е първият албум на Nightwish,които има някакви слаби места,които не биха могли да се обяснят с липса на бюджет.


Ако трябва да оценя албума по десетобалната система, бих my дал 8 точки. За сравнение, на Wishmaster i Century Child бих дал съответно 10 и 9 точки.

[RAPTOR]

вместо да останат верни на традицията си с всеки нов албум да надминават предходния.

Протестирам

Не ми казвай, че Over the Hills and Far Away, че дори и Century Child задминават Wishmaster. Готов съм да споря надълго и нашироко. Друг е въпроса, че според мен СС и W. са различни като концепция и нямат база за сравняване, но това си е мое виждане де ...