PAUL DI'ANNO ще свири в България. Опции

[Dragontear]

Вчера на официалния сайт на Paul Di'Anno се появи и датата 25-ти септември като евентуален концерт в България на бившия вокалист на IRON MAIDEN. Като място за концерта е посочен столичният клуб Blue Box. Потвърждение от промоутър засега липсва.

[beyondtheblack]

Диана Чавдарова за The Other Side

Как се посреща природен феномен, връхлитаща стихия? С почуда, възторг и трепет. С удивление от това, че човек над петдесетте, далеч от добрата физическа форма и унищожаващ интоксикантите като...хм, „Уест хям” противника си, прави на пух и прах също така и скептичните очаквания относно представянето си. Още с първите строфи на Wrathchild стана ясно, че Звярът не само е жив, а съмнението в мощта Му е било ерес. Който си мисли, че историята на „Айрън мейдън” започва с The Number Of The Beast, живее някъде в сенчестите пещери на невежеството, както намекна самият Пол. Днес можем не само да го препотвърдим, а по диановски безотговорно да анатемосаме многомилионните поклонници на Дикинсън. Искате „Айрън мейдън”? Тазвечершният концерт беше шанс да присъствате на инквизицията и да прогледнете за истината. Изпод земята, не от самолет; без декори, кукли, игри, щастливи послания и прочее залъгалки. Пол Ди’ано е оксиморон на мейнстрийм - мейнстриймът бяга ужасен от неговото обиталище, от лепкавия мрак, просмукан със суровата плът на пънка. Ди’ано не просто не произведе фалшив тон – чистата Музика имаше за инструмент неговото олюляващо се, „химически-дисбалансирано”, антисоциално тяло. Имахме щастието да се насладим на рядко срещана, обикновено у нешлифовани диаманти, автентика. Такава уникална, необуздано въплътена непосредственост извиква трепет. Remember Tomorrow, кулминацията на вечерта, не беше просто изпята, тя бе изплакана. Тя сякаш се случи за пръв път тук, сега, на тази сцена. Дейвид Линч би поискал да включи в свой филм това изпълнение - израз на тъмната мистерия, на деструкцията и страданието, на „злото”, което омагьосва така, както не се поддава на разумно обяснение и описание. Допълнителната тежест на Пол - откъм килограми и възраст - само го караше да натежи и преносно, уцелвайки мярата между агресията му и онази лиричност, създала нещо толкова рядко – истински трогателни метъл-балади. Тук се разкри цялото богатство и дълбочина на фразата му. На феновете им липсваше Strange World, както споделиха някои.
Разбира се, няма как да не споменем, че без Стив Харис може би не имало Ди’ано. Ако нещо донякъде липсваше тази вечер, това бе Басът; същественото обаче е, че композициите не са силната страна на Звяра – той е гениален интерпретатор. (Усетихме липсата именно на една интерпретация, Children Of The Revolution!) Разбира се, всичко изпято от него бе удоволствие, включително Marshall Lockjaw, The Beast Arises, Children Of Madness, Faith Нealer, A Song For You. Тандемът Харис - Ди’ано, обаче, твори история. Без угризение можем да заявим, че първите два албума на „Мейдън” са повлияли чутовно екстремния метъл, и дори бихме хвърлили ръкавицата да ги наречем прото-блек. „Може да правиш и чисто електронна музика и тя да е блек-метъл”, казва барабанистът Фрост от „Сатирикон”, „стига да носи тази атмосфера”. Атмосферата на тъмния метъл е такава, от която няма измъкване, няма и надежда. Творчеството на Пол Ди’ано е парадигма на антиконформизма и голото отчаяние, обемаща в себе си всички по-нататъшни екстремуми. Осведомени сме, че самият Чък Шълдинър е имал идея за проект с него, за жалост неосъществен; мелодичността, съчетана с пънк-агресия характеризира късните „Сатирикон”; „Самаел” и Иишан заявяват влияния от „Мейдън”, а елементи от вокалната фраза на последния сами сочат Ди’ано. След тазвечершния концерт сме убедени, че всички тези артисти биха се поклонили пред Звяра.
Дотук с опитите да се опише неописуемото. Ако всичко това звучи на някого помпозно, значи той или не е присъствал, или може би е твърде млад, за да има „Мейдън” като част от личната история и съществото си, или...просто няма сетива за извънредното, за изключителното по своята ценност. Няма друг артист от поколението и ранга на Пол, който да посреща публиката с ентусиазма и искреността на прохождащ ъндърграунд. С чисто природната си даденост, неговият феномен остава и единствен. Дано българският фен осъзнава, че едва ли пак ще му се случи да преживее магическия миг от сливането на история и настояще, най-малкото защото всеки следващ концерт на Пол би бил различен от предишния (отново в пълен контрапункт с тези на „Девицата”).
Чудесно начало на вечерта бяха „Смолмен”, отпратили ни към „Май дайинг брайд”, с алтърнатив привкус и колоритен рисунък на гайда. Дуум и Ди’ано – каква по-уместна комбинация. „Лавина” се появиха нелепо като читалищна група от 80-те, но карай да върви...подгряхме за самия Ди’ано с изящни парчета като Silver And Gold на Adrian Smith и Don’t Fear The Reaper на Blue Oyster Cult - група прото-, ъндър- и историческа като него. Да не пропуснем да отбележим и добрия звук, без който репортажът едва ли би се получил толкова възторжен.
That darkness shall be eternal, Paul...but you will not be alone! Изпълнилата „Блу бокс” гореща публика го доказа. Само че...зашеметени от емоционалната гама и мощта на гения ти, накъде?

Ето и всичко, през което преминахме, за да нямаме търпение за пак и пак, и още:
1.The Ides Of March
2. Wrathchild
3. Prowler
4. Marshall Lockjaw (Killers'92)
5. Murders in the Rue Morgue
6.The Beast Arises (Killers'92)
7. Children Of Madness (Battlezone'87)
8. Remember Tomorrow
9. Faith Healer (Killers'94)
10. A Song For You (Killers'94)
11. Killers
12. Phantom of the Opera
13. Running Free
Бис:
14. Transylvania
15. Blitzkrieg Bop (Ramones cover)
16. Sanctuary