![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Mahtavin :> ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4294 Регистриран: 20-March 08 Град: Пловдив Потребител N: 2643 ![]() |
Тук викам да споделим целите, които гоним и също така отделните, романтични мечти. Естествено да правим разликата между тия две неща.
Вие сте. -------------------- В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор) |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 212 Регистриран: 4-August 09 Потребител N: 3515 ![]() |
Тежко и горко на свят, в който някой (в реално време)би могъл да осъществи всички свои мечти.
Всеки един човек има мечти, цели, идеали и пр. , които му(ни) служат като, един вид, мотивация за някакъв полу реален, полу мистичен успех и рано или късно поне една от тези цели(или пък мечти, макар при мечтите летвата да е дигната на по-високо равнище) бива осъществена. Но аз питам - не е ли една цел безцелна, щом веднъж вече е постигната? Какво точно е чувството, когато разбереш, че тъй желаната и непостижима мечта е вече част от всепознатата, тъй-бързо омръзваща, реалност? Нима нашите нереално цветни мечти могат да съществуват отвъд нашето въображение - в безличния и сив свят, който ни заобикаля, и ако могат, то наши(мои) ли са В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ? Не позирам(НИКОГА, дори доста често си патя от ОТКРОВЕННОСТТА си, която, не рядко, е приравнена с глупостта) с нито един ред, който съм написал в този форум, както и с горестоящите редове, в които съм изказъл разсъждения, чиято роля в живота ми е, за мое усложнение, голяма, но когато веднъж човек започне да обмисля нещата по - обстойно(без значение, какви обстоятелства са го довели до подобни разсъждения), то той вече не би могъл да спре тази, бих казал, мозъчна инерция(дори мания) и тя го съпътства на всяка една инстанция в по-нататъшното му съществуване. Естествено, че и аз имам мечти, цели пък дори и идеали, но винаги, ама винаги ги подлагам на убийствена, и много често непосилна, за тях критика! А, и сори за спама. |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 18th July 2025 - 05:42 PM |