КОНЦЕРТА, С ГЛАВНИ К, О, Н, Ц, Е, Р, Т, А Опции

[Crafter]

ВЕЛИКООООООООООООООООООООООО! ВСЕКИ КОЙТО ГО ПРОПУСНА... ГУБИ АДСКИ МНОГО... СЕГА ДОРИ НЕ МОГА ДА КАЖА... АБЕ ВЕЛИКО

[The Trooper]

Подготвях се за нещо наистина велико! И имаше защо, очакванията ми бяха преоправдани - най-великия концерт, на който някога съм бил.

Очакванията за дъждовно време малко бяха посмутили феновете, по мои лични преценки към 10 000, но нямаше никакъв дъжд по време на концерта, а пък сцената беше толкова сигурна, че нямаше никакви опасения да се намокри оборудването. Даже на мен не ми се прииска по едно време да завали малко, за да ни поохлади. Сцената беше страхотна, явно Джудас си я мъкнат навсякъде. Аз като гледах снимките от другите концерти и се чудех как ще стоварят такова нещо на Академик. Но ето, че беше факт, и за което трябва да изкажем благодарности на СМЕ за хубавата сцена - надеждна и доста голяма, именно на каквато трябва да свирят такива величия.

Първо националите - майната им, нещастници, като не могат да играят така ще става. Най-мизерния отбор са на първенството. Дори гол, камо ли точка няма да запишат. Веселяци са голями, туристи Но.1 на първенството. Както и да е, техния провал ни най-малко успя да помрачи настроението на ентусиазираните фенове.

Queensryche - няма какво да си кривим душата. Звукът за тяхното изпълнение беше много лош и у някои фенове се прокраднаха съвсем основателни съмнения, че и при Джудас може да стане същата свинщина (слава Богу не стана). Нито вокалите се чуваха като хората, нито китарите. Иначе групата се раздаваше за многото си фенове и си направиха цял концерт преди Джудас. Определено свириха с много хъс. Аз се изкефих много на The Needle Lies, Eyes Of A Stranger, както и на откриващата Revolution Calling. Не знам колко са свирили, може би около 40-45-50 минути.

JUDAS PRIEST - очакван сетлист, около час и половина, все безсмъртни класики на Джудас. Халфорд показа, че независими от това, че е хадхвърлил 50-те, е в страхотна форма. Отново защити прозвището си "The Metal God". Е личеше си, че все пак не е същия глас както през славните години на Джудас, но пък беше абсолютно добър и при малко повече желание като нищо може да спука тъпанчетата на някой, взимайки по-високите октави. Звукът за тяхното изпълнение си беше на добро ниво. Сцената както казах вече беше страхотна. Background - обложката на DVD-то Electric Eye, а за бисовете - логото на Джудас на червен фон. Откриха с незабравимите Hellion/Elevtric Eye от страхотния Screaming For Vengeance 1982. Halford излезе от окото (Electric Eye). Публиката беше обезумяла през цялото време и се раздаваше на 1000% - много headbanging, на моменти body surfing, moshpit. Изобщо велика работа!!! А тя, публиката, представляваше една интернационална смес от българи, сърби, македонци, руснаци, дори и американци!!!

Култови моменти от концерта - Hellion/Electric Eye, по-бавната, но-много мощна и въздействаща A Touch Of Evil, The Sentinel, Turbo Lover, която беше една от най-добре изпълнените на концерта, и която на мен лично ми въздейства особено много. След това Халфорд премина първото наистина трудно изпитание - Victim Of Changes, бррррррр-The Metal God!!! Последва една по-различна, но пък качествена версия на Diamonds And Rust. A след нея може би най-популярната песен на Джудас - Breaking The Law. Култова, публиката взехме голямо участие в това изпълнение. След това баладата "Beyond The Realms Of Death" - мания отвсякъде!!! Тhe Green Manalishi с припяването на публиката и след нея последната песен преди биса - убийствената Painkiller. Какво лудо пого си спретнахме на нея, много куфеене, пеене и върховна наслада. Сега настръхвам като пиша тези думи. Аз бях отдолу по средата, в най-лудата зона. Всяко изпълнение на тази група, всяко соло, всеки писък на Халфорд, всяко движение дори, хармоничното поклащане на Типтън, Даунинг и Хил, провокираха у мен невероятно задоволство. Любимата ми група с Мейдън!!! Изключително сценично присъствие. Харизматично да не кажа!

Биса, кулминацията, Халфорд излиза с мотора, публиката подивява, а минутка по-късно биваме разтърсени от класиката (то всичко си беше класика, де) Hell Bent For Leather. Публиката взима много дейно участие в песента, както и в последвалите парчета от биса, Living After Midnight, United.

Halford излиза накрая с българското знаме на врата, абсолютна лудница. Последва разпяването известно като Shout - Oh Yeah! KULT!!! И вечния бис - You've Got Another Thing Comin', оставяха ни да си викаме на него, абсолютна лудница. Край! Кога свърши, не се усети

Искам да изкажа малко възмущение обаче - преди концерта се запътихме към касата, където най-нагло ни поискаха 2 лева за плакат!!! А също ме е много яд, защото събирах сума ти време пари да си купя оригинална фланелка на Джудас, а цените им бяха 45 лева!!! Имаше и от 60. А пък значките им вървяха по 15 лева :confused: Както и да е, майната му.

Аз съм най-щастливия човек обаче, защото накрая с много борба се докопах до перце на Ian Hill - с логото на групата и подписа му. Абсолютно заслужен край за мен, Господ си знае работата. Кубинките ми и дънките сега са на гъз, врата едвам го движа, едвам и говоря, но какво от това. В момента държа перце на любимата група , а вчера изживях най-великия миг от живота си. Вечно ще бъде запомнен този 18-ти юни 2004 !!!