Любими концептуални албуми, не е класация Опции

[MountainQueen]

Понеже съм много запалена по концептуалните албуми, ми е интересно да чуя вашето мнение по въпроса.. Аз не мога да сложа мойте любими в класация, затова няма да ви карам и вас...

Queensryche - Operation Mindcrime
Dream Theater - Scenes From A Memory
Savatage - Streets: A Rock Opera, Dead Winter Dead, The Wake Of Magellan, Poets And Madmen
Shadow Gallery - Tyranny
Blind Guardian - Nightfall In Middle Earth
Pain Of Salavation - там всичките са концептуални, но все пак най-вече The Perfect Element Pt1
Pink Floyd - The Wall
WASP - The Crimson Idol

..... more to follow:)

[sharon]

Повечето от тези, за които се сещам, са вече споменати неведнъж. Направо допълвам с още любими неща напосоки:

Mystic Prophecy - Vengeance - първият и респективно любимият ми албум от трилогията за монах по времето на Тъмните Векове, обявен за еретик и изгорен на клада. Едно доста добро начало, преди да се завърне и да види сметката на виновниците, с което се превръща от герой в тотален антагонист. Вторият запис описва подробно въпросните ритуални убийства, а третият приключва с разфасоването му на четири части от страна на конниците на Апокалипсиса. Лошата новина е, че пичът е "благословен" от боговете с вечен живот...

After Forever - Invisible Circles - социална идея, засягаща проблемите в семейството и за това как чистите чувства постепенно приемат облика на омраза - към съпруга(та), детето и т.н. Гледната точка идва тъкмо от момиче, което израства с постоянните проблеми на родителите си, търси "утеха" и "приятели" в Интернет и постепенно се затваря в свой собствен лъжлив свят, в чиито рамки може да живее "нормално" според представите си. Краят ни пренася години наред, когато девойката е вече майка на свой ред и тепърва започва да допуска същите грешки като родителите си, оттам и връзката със заглавието на албума.

Lacrimosa - Elodia - третата (заключителна) част, посветена на едноименната гръцка полубогуня, с която се занимават и предишните два записа на Tilo и Ann. Идеята за повелителката на едновременно любовта и обречеността се използва буквално, опирайки се на факта, че едно прекалено експлоатиране би придобило пагубни измерения и може да погуби не един или двама души. Перфектно композиран албум, разделен условно на три части, записан с участието на многочислен хор, Хамбургската опера и Лондонския симфоничен оркестър. Помня, че преводите и проучванията към текстовете от немски ме измъчиха много сериозно, добре поне, че финската реч присъстваше в много минимални количества.

Carach Angren - Lammendam - момчетата са се вдъхновили от стара легенда за замък, намиращ се в родната им Холандия. Разказват историята на обитаващия го призрак (Бялата дама) с всичките възходи и падения преди фактическата й смърт, чак до опожаряването на едноименната крепост и самоубийството на дамата. Добра концепция, чиято паранормална основа се усеща лесно чрез болната музика на Carach Angren, дори ако не разполгаш с текстовете. Музикално не им липсват чужди влияния, но затова пък записът е наистина прекрасен; Чакам втория тези дни.

Dekadent - The Deliverance of the Fall - пропит отвсякъде с уникална атмосфера и емоции. Чисто човешка идея за концепцията, представена по доволно интересен начин. Личностен катарзис, преживян след загубата на твърде скъп човек и една психираща разходка из съзнанието, пресъздаваща целия хаос по време на процеса. Artur Felicijan и компания са майстори на илюстрирането на такива истории, в случая чрез един дълбок, много мрачен и красив (почти изцяло инструментален) албум. Един голям поклон и за филма, който заснеха към албума.

Celesty - Vendetta - четвъртата и най-изпипана част от фентъзи сагата, започнала още с първото демо на бандата. По-голямата част от историята е представена от лицето на архизлодея (който е прав за себе си във всичките желания и стремеж за "вендета", разбира се). Интересно ми е само как ще се измъкнат следващият път, като с края на албума добрият тип разруши света под влиянието на въпросния злодей, другите двама основни герои (звездите на трите предишни албума) също го отнесоха и общо взето нещата не изглеждат никак весело...

Lunatica - Fables & Dreams - следва историята на дебюта, като най-общо представлява един полет на въображението из легендарната Атлантида. Много свежа музика, страхотни вокали на Andrea и симфоничност на килограм.

Подобна идея експлоатират и Atrocity със завръщането си към дет корените чрез Atlantis, но най-любими от тях ми остават дебютната тава Hallucinations (наркотици, болести, смърт и една абсолютно пасваща рисунка на Х. Р. Гигер) и най-вече Blut, придаващ още една зловеща нотка към "Дракула" на Стокър.

Shade Empire - Zero Nexus - девет души, от които всеки трябва да изпълни по една особена задача, за да бъдат отворени портите на Ада и да си осигурят живот "отвъд", макар и не точно в човешка форма. Деветте (задължетелен брой за бандата) песни описват съперничеството, което се заражда между тях с всичките им подли игри и прецаквания, както и това, което се случва с тези, които така и не успяват да изпълнят куеста докрай ("What is end to others is total victory for some!"). Оттук идва и идеята за заглавието, значещо едновременно "празнота" и "начало".

Epica - The Divine Conspiracy - религиозна тематика, в която бог разпространява няколко вида религии из света с експериментална цел да се установи дали човечеството ще разбере, че всъщност имат много общи черти и далеч не са толкова различни, което важи и за самите хора. Допълнетелен плюс е и заключителната част на десетте песни от мини-сагата "The Embrace That Smothers", която Mark Jansen започна още в дебюта на After Forever и продължи под "The Phantom Agony" на Epica. Концепцията им често се свързва с религиозното сектанство и всякакви подобни извращения ала "The Inner Circle" на Evergrey, впрочем.