Българин=Смях; Националист=Опасност - Защо?, Историческото сукалче-Сащ, е препълнено с патриоти, а България...... Опции

[nikoi]

Ако едно дете каже(без да рецитира пред пияните гости на масата) "Аз съм българче", какво би станало? Какво биха си помислили връстниците му за него? - Смях, а после срам. Срам от това, че е българче? НЕ! -Едно дете не би могло да разбере упадъка на държавата(нацията). Но тогава, какво поражда този срам? Какво изпитва детето? - Нищо собствено! Всичко зависи от средата, която не го е научила, най-малкото, да се гордее(боже опази, ще стане страшно), че е българче? Изводът от гореизложените разсъждения е, че родителите, учителите и изобщо - никой не се грижи за националното самосъзнание на бъдните поколения!
1) Учителите, те преподават по-скоро мистика, отколкото изминала реалност и, съгласете се, нормално е децата да се чудят на портретите на Левски, Ботев, Хаджи Димитър и т.н., като на някакви извънземни чичковци, с много космарлак и малко физиономия - в детските очи те(горепосочените) не са реални личности, а литературни герои, по подобие на "Супермен" или "Батман". Учейки, децата възприемат "историята" като предмет, а не като свое минало - минало, разкриващо живота, вярванията, борбите на техните пра-пра дядовци и баби!
2) Родителите, колко пъти в живота на едно подрастващо дете те са му обяснили значението на това, че е българче?- Една изкорубена карта, няколко поляни с по две, три дървета, един два портрета на "извънземните", брадясали чички и това е - възпитанието на национално самосъзнание приключва!? Това е да си БЪЛГАРИН!? ТОЛКОЗ!
А Симеон, Крум, Кубрат, Асеневци, Аспарух(тоя май го знам???), Паисий, св. Иван Рилски? А Плиска, Преслав, Търново? А Априлското въстание? - МИСТИКА, МИРАЖ - СРАМ, ето кое е срамно! - И да, срамувам се, че съм българин, именно заради тези истини, които изказах(изписах) през зъби, защото да си "българин" в "днешна България" не е БЪЛГАРСКО!

Преди време бях чел "Гробът на Васил Левски" от Николай Хайтов, където се говори за пошлостта и комерсиализацията на въпроса - "къде е заровено тялото на Левски". Изложеното в тази книга, при което изпъкват гнусните деяния на определени хора("българи"), които за да запазят репутацията на гилдията си и поради ред други ("тъй важни")причини, спомогнаха тленните останки на Апостола на българската свобода да бъдат, повярвайте ми(или прочетете книгата), БУКВАЛНО КАЗАНО, захвърлени на боклука - може би в някой софийски контейнер от онова време!!! Въпреки скромността си, приживе Васил Левски е вярвал(за себе си) само в едно едничко нещо - "Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай". - Не е ли показателно, че костите му и до днес се разпадат някъде на бунището, забравени от всички и всичко?! Гробът му е на бунището, наречено "БЪЛГАРСКА ПАМЕТ"!

[_Moonshield_]

Стига бе, това е единствената тема, в която разбрах какво иска да каже nikoi

Нищо не може да се сравни с това.

[lodborg]

Нищо не може да се сравни с това.

"Грапавините на идеала", фор фък'с сейк!!! Това защо чак сега го виждам?!?!

Едно вметване, за да не излезе, че се подигравам на nikoi, даже по-скоро препоръка да го нарека. Много е хубаво, че те вълнуват по-сложни теми и си задаваш въпроси. Хубаво е и че търсиш дискусия. Когато разискваш сериозни въпроси обаче, събеседникът ти трябва да те взима насериозно. Не е нужно да ни смаеш с вербална елоквенция и с блестящо лексикално богатство, когато би могъл да се изразиш кратко, точно и ясно и да постигнеш хиляди пъти по-силно въздействие. Не копирай стила на големите философи (всъщност, де да знам чий стил точно копираш, просто е очевидно, че не е твоят), защото изглежда несериозно, а дискусията изисква сериозност.