Българин=Смях; Националист=Опасност - Защо?, Историческото сукалче-Сащ, е препълнено с патриоти, а България...... Опции

[nikoi]

Ако едно дете каже(без да рецитира пред пияните гости на масата) "Аз съм българче", какво би станало? Какво биха си помислили връстниците му за него? - Смях, а после срам. Срам от това, че е българче? НЕ! -Едно дете не би могло да разбере упадъка на държавата(нацията). Но тогава, какво поражда този срам? Какво изпитва детето? - Нищо собствено! Всичко зависи от средата, която не го е научила, най-малкото, да се гордее(боже опази, ще стане страшно), че е българче? Изводът от гореизложените разсъждения е, че родителите, учителите и изобщо - никой не се грижи за националното самосъзнание на бъдните поколения!
1) Учителите, те преподават по-скоро мистика, отколкото изминала реалност и, съгласете се, нормално е децата да се чудят на портретите на Левски, Ботев, Хаджи Димитър и т.н., като на някакви извънземни чичковци, с много космарлак и малко физиономия - в детските очи те(горепосочените) не са реални личности, а литературни герои, по подобие на "Супермен" или "Батман". Учейки, децата възприемат "историята" като предмет, а не като свое минало - минало, разкриващо живота, вярванията, борбите на техните пра-пра дядовци и баби!
2) Родителите, колко пъти в живота на едно подрастващо дете те са му обяснили значението на това, че е българче?- Една изкорубена карта, няколко поляни с по две, три дървета, един два портрета на "извънземните", брадясали чички и това е - възпитанието на национално самосъзнание приключва!? Това е да си БЪЛГАРИН!? ТОЛКОЗ!
А Симеон, Крум, Кубрат, Асеневци, Аспарух(тоя май го знам???), Паисий, св. Иван Рилски? А Плиска, Преслав, Търново? А Априлското въстание? - МИСТИКА, МИРАЖ - СРАМ, ето кое е срамно! - И да, срамувам се, че съм българин, именно заради тези истини, които изказах(изписах) през зъби, защото да си "българин" в "днешна България" не е БЪЛГАРСКО!

Преди време бях чел "Гробът на Васил Левски" от Николай Хайтов, където се говори за пошлостта и комерсиализацията на въпроса - "къде е заровено тялото на Левски". Изложеното в тази книга, при което изпъкват гнусните деяния на определени хора("българи"), които за да запазят репутацията на гилдията си и поради ред други ("тъй важни")причини, спомогнаха тленните останки на Апостола на българската свобода да бъдат, повярвайте ми(или прочетете книгата), БУКВАЛНО КАЗАНО, захвърлени на боклука - може би в някой софийски контейнер от онова време!!! Въпреки скромността си, приживе Васил Левски е вярвал(за себе си) само в едно едничко нещо - "Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай". - Не е ли показателно, че костите му и до днес се разпадат някъде на бунището, забравени от всички и всичко?! Гробът му е на бунището, наречено "БЪЛГАРСКА ПАМЕТ"!

[gadabout]

Пич, май се опитваш да кажеш нещо за липсващия ни патриотизъм и нуждата от него, така ли?
Ако е така, ето моето мнение:

В България вече е късно за патриотизъм, а и няма място за него. Ако искаме развитие, трябва да караме напред с малко повече съзнание и желание за промяна. Защото патриотичните чувства все по-малко имат място в съвременния свят.

[PitBull]

Пич, май се опитваш да кажеш нещо за липсващия ни патриотизъм и нуждата от него, така ли?
Ако е така, ето моето мнение:

В България вече е късно за патриотизъм, а и няма място за него. Ако искаме развитие, трябва да караме напред с малко повече съзнание и желание за промяна. Защото патриотичните чувства все по-малко имат място в съвременния свят.

Не те разбрах - как по-точно патриотизмът изключва съзнанието и желание за промяна, а не е ПРЕДПОСТАВКА за него? Какво би накарало българина да спре да краде, да мисли само за себе си и да се възползва от мизерното положение по най-долен опортунистически начин, ако не желанието да се докажем отново като най-красивата, силна, умела и благородна европейска нация? Което си е баш патриотизмът, а не да вееш знамена насам-натам и в същото време да сереш по културата на нацията си.

[nikoi]

Пич, май се опитваш да кажеш нещо за липсващия ни патриотизъм и нуждата от него, така ли?
Ако е така, ето моето мнение:

В България вече е късно за патриотизъм, а и няма място за него. Ако искаме развитие, трябва да караме напред с малко повече съзнание и желание за промяна. Защото патриотичните чувства все по-малко имат място в съвременния свят.

Не те разбрах - как по-точно патриотизмът изключва съзнанието и желание за промяна, а не е ПРЕДПОСТАВКА за него? Какво би накарало българина да спре да краде, да мисли само за себе си и да се възползва от мизерното положение по най-долен опортунистически начин, ако не желанието да се докажем отново като най-красивата, силна, умела и благородна европейска нация? Което си е баш патриотизмът, а не да вееш знамена насам-натам и в същото време да сереш по културата на нацията си.

Но как, как да накараш хора, конформирали се ,от "модерната идея" за национално безхаберие, да вярват в значението на своето си българско достойнство? Да накараш хора като gadabout, да разберат значението на патриотичното мислене, или че то би спомогнало за едно по-голямо уважение от страна на силните на деня(това е просто житейски-философско правило - ако се цениш и зачиташ и тези около теб ще те зачитат и ценят), е все едно да обясняваш на един селски бивол, че той не е роден като роб на човека, че такива като него и днес се борят с, а и често убиват, лъвове в африканските мочурища - българите, и ние сме добитък на някакви хора, само че И НИЕ СМЕ ХОРА(някога сме били свързани с прозвището "лъвове"), нали(?), и като такива би трябвало да спрем да пасем плявата на Европа и света и вместо да бъдем дойната крава на еднодневките, а нашата карма е нашата интелигенция(младежта ни), да се изправим с достойнство(НА ДВАТА СИ КРАКА) и да защитим това(БЪЛГАРСКОТО), което е НАШЕ!