Българин=Смях; Националист=Опасност - Защо?, Историческото сукалче-Сащ, е препълнено с патриоти, а България...... Опции

[nikoi]

Ако едно дете каже(без да рецитира пред пияните гости на масата) "Аз съм българче", какво би станало? Какво биха си помислили връстниците му за него? - Смях, а после срам. Срам от това, че е българче? НЕ! -Едно дете не би могло да разбере упадъка на държавата(нацията). Но тогава, какво поражда този срам? Какво изпитва детето? - Нищо собствено! Всичко зависи от средата, която не го е научила, най-малкото, да се гордее(боже опази, ще стане страшно), че е българче? Изводът от гореизложените разсъждения е, че родителите, учителите и изобщо - никой не се грижи за националното самосъзнание на бъдните поколения!
1) Учителите, те преподават по-скоро мистика, отколкото изминала реалност и, съгласете се, нормално е децата да се чудят на портретите на Левски, Ботев, Хаджи Димитър и т.н., като на някакви извънземни чичковци, с много космарлак и малко физиономия - в детските очи те(горепосочените) не са реални личности, а литературни герои, по подобие на "Супермен" или "Батман". Учейки, децата възприемат "историята" като предмет, а не като свое минало - минало, разкриващо живота, вярванията, борбите на техните пра-пра дядовци и баби!
2) Родителите, колко пъти в живота на едно подрастващо дете те са му обяснили значението на това, че е българче?- Една изкорубена карта, няколко поляни с по две, три дървета, един два портрета на "извънземните", брадясали чички и това е - възпитанието на национално самосъзнание приключва!? Това е да си БЪЛГАРИН!? ТОЛКОЗ!
А Симеон, Крум, Кубрат, Асеневци, Аспарух(тоя май го знам???), Паисий, св. Иван Рилски? А Плиска, Преслав, Търново? А Априлското въстание? - МИСТИКА, МИРАЖ - СРАМ, ето кое е срамно! - И да, срамувам се, че съм българин, именно заради тези истини, които изказах(изписах) през зъби, защото да си "българин" в "днешна България" не е БЪЛГАРСКО!

Преди време бях чел "Гробът на Васил Левски" от Николай Хайтов, където се говори за пошлостта и комерсиализацията на въпроса - "къде е заровено тялото на Левски". Изложеното в тази книга, при което изпъкват гнусните деяния на определени хора("българи"), които за да запазят репутацията на гилдията си и поради ред други ("тъй важни")причини, спомогнаха тленните останки на Апостола на българската свобода да бъдат, повярвайте ми(или прочетете книгата), БУКВАЛНО КАЗАНО, захвърлени на боклука - може би в някой софийски контейнер от онова време!!! Въпреки скромността си, приживе Васил Левски е вярвал(за себе си) само в едно едничко нещо - "Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай". - Не е ли показателно, че костите му и до днес се разпадат някъде на бунището, забравени от всички и всичко?! Гробът му е на бунището, наречено "БЪЛГАРСКА ПАМЕТ"!

[I Like Scat Porn]

Не мога да разбера защо смяташ че индивидуализмът изключва колективизма? Никой колектив не може да ми наложи да стана част от него, но това не пречи по никакъв начин да намирам хора със сходни на моите интереси и да предпочитам да общувам с тях.

Само че когато започнеш да делиш хората не по техните качества, по техните разбирания и интереси, а по това къде са родени, по това дали са бели и черни, тогава вече става въпрос за ограничено мислене. Да ми говориш как трябвало да спазвам традициите и обичаите и едва ли не да се чувствам нещо повече от останалите, просто защото съм роден на някое си определено парче земя е като да кажеш, че трябва да спазвам нечии религиозни канони и да обичам Бога. Защото и в двата случая става дума за едно и също: сляпа вяра в несъществуващи идоли.