Българин=Смях; Националист=Опасност - Защо?, Историческото сукалче-Сащ, е препълнено с патриоти, а България...... Опции

[nikoi]

Ако едно дете каже(без да рецитира пред пияните гости на масата) "Аз съм българче", какво би станало? Какво биха си помислили връстниците му за него? - Смях, а после срам. Срам от това, че е българче? НЕ! -Едно дете не би могло да разбере упадъка на държавата(нацията). Но тогава, какво поражда този срам? Какво изпитва детето? - Нищо собствено! Всичко зависи от средата, която не го е научила, най-малкото, да се гордее(боже опази, ще стане страшно), че е българче? Изводът от гореизложените разсъждения е, че родителите, учителите и изобщо - никой не се грижи за националното самосъзнание на бъдните поколения!
1) Учителите, те преподават по-скоро мистика, отколкото изминала реалност и, съгласете се, нормално е децата да се чудят на портретите на Левски, Ботев, Хаджи Димитър и т.н., като на някакви извънземни чичковци, с много космарлак и малко физиономия - в детските очи те(горепосочените) не са реални личности, а литературни герои, по подобие на "Супермен" или "Батман". Учейки, децата възприемат "историята" като предмет, а не като свое минало - минало, разкриващо живота, вярванията, борбите на техните пра-пра дядовци и баби!
2) Родителите, колко пъти в живота на едно подрастващо дете те са му обяснили значението на това, че е българче?- Една изкорубена карта, няколко поляни с по две, три дървета, един два портрета на "извънземните", брадясали чички и това е - възпитанието на национално самосъзнание приключва!? Това е да си БЪЛГАРИН!? ТОЛКОЗ!
А Симеон, Крум, Кубрат, Асеневци, Аспарух(тоя май го знам???), Паисий, св. Иван Рилски? А Плиска, Преслав, Търново? А Априлското въстание? - МИСТИКА, МИРАЖ - СРАМ, ето кое е срамно! - И да, срамувам се, че съм българин, именно заради тези истини, които изказах(изписах) през зъби, защото да си "българин" в "днешна България" не е БЪЛГАРСКО!

Преди време бях чел "Гробът на Васил Левски" от Николай Хайтов, където се говори за пошлостта и комерсиализацията на въпроса - "къде е заровено тялото на Левски". Изложеното в тази книга, при което изпъкват гнусните деяния на определени хора("българи"), които за да запазят репутацията на гилдията си и поради ред други ("тъй важни")причини, спомогнаха тленните останки на Апостола на българската свобода да бъдат, повярвайте ми(или прочетете книгата), БУКВАЛНО КАЗАНО, захвърлени на боклука - може би в някой софийски контейнер от онова време!!! Въпреки скромността си, приживе Васил Левски е вярвал(за себе си) само в едно едничко нещо - "Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай". - Не е ли показателно, че костите му и до днес се разпадат някъде на бунището, забравени от всички и всичко?! Гробът му е на бунището, наречено "БЪЛГАРСКА ПАМЕТ"!

[gadabout]

Бе трябва ви да поизлезете малко в чужбина да видите колко по-мъжка държава сме от останалите лигльовци и колко по-готини като хора, с които да се общува сме българите. Може да се изтъквате тук като освободените личности без каквито и да е патриотични "капаци", но не познавам човек, който да не чувства българите по-близки от чужденците - има си неща като култура, манталитет и прочие, които със сигурност са оставили отпечатък върху израстването ви и формирането ви като личности. И преди съм писал по тая тема, че след като сме тук, явно има защо. БЕЗСПОРНО има по какво да се работи, ама само с мрънкане, себеоплакване и емигриране няма да стане. И за мен има много неща, които са ме карали да се чувствам прецакан, че съм роден тук, но ако има едно нещо, което съм научил от западняците е, че те не се сдухват от кофти положението, а се хващат на работа и го оправят.
И какво общо има глобализацията...

Излизал съм достатъчно в чужбина, защото съм част от мрежа, функционираща в 40 страни и понякога се налага. Тази мрежа има свой международен център в София и в него идват стажанти от тези страни за периоди от 3 до 6 месеца. НЯМА стажант от която и да е държава в мрежата (освен сърбите), който да не ми е споделял, че отначало се е чувствал ужасно в новата страна, т.е. тук, заради гадно отношение към него - в магазина, в таксито, на рецепцията и прочие. Факт, потвърден от много хора. Ако патриотизмът ще е това да запазим ония черти, които отблъскват другите народности, то не, мерси, щото и без друго такова ни е разбирането сякаш. Точка. Казано иначе - не виждам нищо "мъжко", по-скоро прекалено "мачовско", не виждам нищо готивно във всичко това. Да не говорим колко ми е "готино" понякога с някои сънародници...
А за "мрънкането, оплакването и емигрирането" мисля въобще да не започвам. Никой дотук в темата не се е размрънкал и заоплаквал, аз най-малко, да не говорим колко пъти съм споделял, че нямам намерение да емигрирам. Ще те помоля да не подхващаш тоя ракурс.

Да, естествено е отвъд граница да чувствам близък единия българин на останалите 30 млн коренно население. Обаче какво толкова знаменателно има в това? "Патриотизъм", при който да милеем за миналото и славните времена и да притежаваме чувство за национална идентичност е едно, а "патриотизъм", при който се чувстваме част от цяло само като излезем сред чужди е съвсем друго. Щото второто е което е валидно сякаш за твърдението ти и се определя единствено от факта, че говорим един език и сме част от една държава. Толкова. Никакво общо минало, никакво общо бъдеще. В момента сме глутница у нас, дори "племе" е много да се каже, но дори за членовете на такива "групи" е нормално отделен член сред чужди да се чувства част от свойто племе. Това обаче не е патриотизъм. Не пресилвай и осъзнай защо казвам, че е късно. В момента сме няколко нива под нужното групово осъзнаване за "патриотизъм" - така и така всеки сам си е хванал пътя, поне да път, общ с този на други хора, дори и от други държави=глобализация.