Българин=Смях; Националист=Опасност - Защо?, Историческото сукалче-Сащ, е препълнено с патриоти, а България...... Опции

[nikoi]

Ако едно дете каже(без да рецитира пред пияните гости на масата) "Аз съм българче", какво би станало? Какво биха си помислили връстниците му за него? - Смях, а после срам. Срам от това, че е българче? НЕ! -Едно дете не би могло да разбере упадъка на държавата(нацията). Но тогава, какво поражда този срам? Какво изпитва детето? - Нищо собствено! Всичко зависи от средата, която не го е научила, най-малкото, да се гордее(боже опази, ще стане страшно), че е българче? Изводът от гореизложените разсъждения е, че родителите, учителите и изобщо - никой не се грижи за националното самосъзнание на бъдните поколения!
1) Учителите, те преподават по-скоро мистика, отколкото изминала реалност и, съгласете се, нормално е децата да се чудят на портретите на Левски, Ботев, Хаджи Димитър и т.н., като на някакви извънземни чичковци, с много космарлак и малко физиономия - в детските очи те(горепосочените) не са реални личности, а литературни герои, по подобие на "Супермен" или "Батман". Учейки, децата възприемат "историята" като предмет, а не като свое минало - минало, разкриващо живота, вярванията, борбите на техните пра-пра дядовци и баби!
2) Родителите, колко пъти в живота на едно подрастващо дете те са му обяснили значението на това, че е българче?- Една изкорубена карта, няколко поляни с по две, три дървета, един два портрета на "извънземните", брадясали чички и това е - възпитанието на национално самосъзнание приключва!? Това е да си БЪЛГАРИН!? ТОЛКОЗ!
А Симеон, Крум, Кубрат, Асеневци, Аспарух(тоя май го знам???), Паисий, св. Иван Рилски? А Плиска, Преслав, Търново? А Априлското въстание? - МИСТИКА, МИРАЖ - СРАМ, ето кое е срамно! - И да, срамувам се, че съм българин, именно заради тези истини, които изказах(изписах) през зъби, защото да си "българин" в "днешна България" не е БЪЛГАРСКО!

Преди време бях чел "Гробът на Васил Левски" от Николай Хайтов, където се говори за пошлостта и комерсиализацията на въпроса - "къде е заровено тялото на Левски". Изложеното в тази книга, при което изпъкват гнусните деяния на определени хора("българи"), които за да запазят репутацията на гилдията си и поради ред други ("тъй важни")причини, спомогнаха тленните останки на Апостола на българската свобода да бъдат, повярвайте ми(или прочетете книгата), БУКВАЛНО КАЗАНО, захвърлени на боклука - може би в някой софийски контейнер от онова време!!! Въпреки скромността си, приживе Васил Левски е вярвал(за себе си) само в едно едничко нещо - "Ако ме обесят поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай". - Не е ли показателно, че костите му и до днес се разпадат някъде на бунището, забравени от всички и всичко?! Гробът му е на бунището, наречено "БЪЛГАРСКА ПАМЕТ"!

[Ulair]

^ В мое лице не ще намериш оплюване и омаловажаване на забележителната ни хилядолетна история.
Все пак уж за историк се броя тия дни. Та, никога не забравяйте миналото! Историята не без основание може да служи като основа за гордост и национално самоопределение, дори национална сплотеност. Нищо лошо няма в патриотизма, всъщност. Дори в днешно време нациите, съставляващи тъй оплюваните и сочени за пример САЩ, се крепят на забележителния си патриотизъм, кой какво ще да приказва! Патриотизмът не е мъртъв и няма смисъл да се забравя в съвременната държава! Историята - тя трябва да е извор за национално сплотяване, гордост, но и извор на важни уроци за съвременното общество. Трябва да не забравяме и да се поучаваме от историческото си минало, да се радваме на добрите си моменти, а не да исползваме историята за разни ш**ани националистически и шовинистически пропагандни цели и за насаждане на расова омраза още от най-ранна детска възраст!
Добре е да се гледа обективно на историята - нещо, което никъде не мож' го видя!

...не, хората са твърде жалки създания за да изтръгнат от себе си своите предрасъдъци, било то религиозни, расови и прочие ...и това не е само тук, не е само в тази държава. Не си въобразявайте, че живеейки в едно ''глобално село'' няма да срещате и завбъдеще необятната човешка светогледна ограничест.