Българско превъзходно, от всичко разбира Опции

[onnellinen]

Съвсем сериозно ви питам - вие от какво разбирате най-добре? Наистина ли българинът се изявява като всичколог, такъв ли е всъщност и има ли нещо, от което не би могъл да разбира?

[Svetyl]

"Всичколози не ми се вярва да сме"
"Тъй без свое гнездо и без свои криле ние, чрез мисълта "си", разбираме всичко"
Най-забавно ми е някой като се прави на умен и си противоречи.

[nikoi]

"Всичколози не ми се вярва да сме"
"Тъй без свое гнездо и без свои криле ние, чрез мисълта "си", разбираме всичко"
Най-забавно ми е някой като се прави на умен и си противоречи.

Тук противоречие има поради повърхностния начин, по който си чел поста ми(ако си го чел), защото там съм изразил мнението си относно причините за това "всезнаене" на българите по един свой си начин, полуалегоричен, в който има много ирония(особено в края), която явно не е била съзряна от видните потомци на Сократ, каквито съм сигурен са тези писали след поста ми.

За да бъда по-ясен ще кажа, че според мен българинът няма свои черти на мислене, че и да е останало българско мислене, то е като птица без криле, която се рее в посоката на световните ветрове(толкова ли е алегорично, та не се разбира), а ние сме заетото от чужди пернати идеи гнездо, където тя не може да кацне. Мислим си, че знаем всичко, защото на много различни разбирания служим на фона на историята, а разбирането на запада за знанието е различно от това на изтока - българинът е слуга и на двете; и както всеки слуга, така и ние си мислим, че познаваме господарите си, защото само простият твърди, че е знаещ; а на много течения сме били васали ние, българите, на не една мисъл сме служили, и сме придобили самочувствието на хора, които знаят това що са видели, па макар и да не са го разбрали.

Представете си човек, на който му е изтрита паметта, и който започне да чете книгите на един автор. Мисълта на този автор би се превърнала в господар за този човек; той би й вярвал безпрекословно, назависимо дали я разбира или не; в последствие той ще прочете още много автори и всеки един от тях ще оставя своя отпечатък в поизпразнилата му се от мисъл главица - това сме ние, българите, народ чиято мисъл е изгубена в историческата си амнезия - за по кратко, в празната глава всичко може да се побере!