![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
Една интересна форумна игра. Първият пише Искам да...(нещо си), а следващият отговаря съответно, дали иска или не и дава следващото.
Започвам аз. Искам да карам мотор ? -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Прогресиращ ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 720 Регистриран: 29-April 10 Потребител N: 3818 ![]() |
И аз искам.
Искам да си защитя по-убедително 6цата по психология. ![]() -------------------- Are you watching c l o s e l y ? |
|
|
![]()
Коментар
#3
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 ![]() |
Е, аз съм достатъчно убедителна, та няма нужда- не ща. Че да не комплексирам другите
![]() Искаааам мляко с мед и канела и камина !!! -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 9th May 2025 - 12:47 PM |