![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Лилав като Смъртта ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 94 Регистриран: 5-October 03 Град: Велико Търново Потребител N: 288 ![]() |
Ще си призная, че не съм чела абсолютно всички стари теми и не знам дали въпросът не е обсъждан и преди, но със сигурност няма скорошни постове по темата, така че... Очаквам да чуя мнението ви. За или против? Ако имате някакво отношение кажете какво е... и най вече защо сте на тази позиция.
-------------------- †...set me as a seal upon thine heart, as a seal upon thine arm...†
|
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
Метъл ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1206 Регистриран: 28-January 09 Потребител N: 3233 ![]() |
Шарън, +1 за филма с Пачино. Много добре пресъздава събитията около процеса, а и играта на бай Ал Кръстника е на завидно високо ниво. Доколкото имам бегли спомени, т.нар. Доктор Смърт накрая го пускат предсрочно от пандиза.
|
|
|
![]()
Коментар
#3
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 ![]() |
От самоубийство до самоубийство има голяма разлика. И в зависимост от причини и обстоятелсва- може да се определи като слабост , или като смелост. Но така поставено " за или против" звучи някак повърхностно и несериозно. Не става дума за цигарите например, а за живот. Нещо отговорно е. А примери могат да се намерят както срещу, така и в подкрепа.
-------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 20th July 2025 - 12:04 AM |