![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Лилав като Смъртта ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 94 Регистриран: 5-October 03 Град: Велико Търново Потребител N: 288 ![]() |
Ще си призная, че не съм чела абсолютно всички стари теми и не знам дали въпросът не е обсъждан и преди, но със сигурност няма скорошни постове по темата, така че... Очаквам да чуя мнението ви. За или против? Ако имате някакво отношение кажете какво е... и най вече защо сте на тази позиция.
-------------------- †...set me as a seal upon thine heart, as a seal upon thine arm...†
|
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 62 Регистриран: 24-October 10 Град: Карлово Потребител N: 3969 ![]() |
До самоубийство прибягват само страхливците, защото така е най-лесно да избягаш от отговорностите, проблемите и грешките си. Наистина съдбата понякога е много жестока спрямо някои, но трябва да имаш смелостта и силите и да се изправиш срещу нея... По-лесно е да сложиш край на всичко веднъж завинаги, но не осъзнаваш колко болка може да причиниш на близките си... затова смятам, че по някакъв начин самоубийството е егоизъм
-------------------- Pantera - Cemetery Gates.mp3
|
|
|
![]()
Коментар
#3
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 83 Регистриран: 7-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3956 ![]() |
Некролозите... прави впечатление, че в тях хората се вайкат, колко им е кофти без тоя, който е починал. Какво щели да правят те без него, как щели да се справят... Егоизъм. Що те (страдащите) може да са егоисти, а този, който иска да се самоубие да няма това право. Колкото и да е грубо, страдащите са егоисти. Дали се замислят умрелия къде ли е, как би се чувствал... Едва ли. Или малцина го правят.
Ако пробваш да се самоубиеш, може и да забележиш нещо - ми не е толкова лесно и просто. И не, не смятам, че самоубийството е нещо добро. Но и не вярвам, че е дело само на страхливци. Ако щеш - хората, които се самоубиват, заради загубена чест... -------------------- Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си... Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 20th July 2025 - 12:39 AM |