![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]()
Коментар
#1
|
|
![]() Post Mortem ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 4321 Регистриран: 22-September 07 Град: In my own portrait of Sorrow Потребител N: 2345 ![]() |
![]() Стивън Едуин Кинг (роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век. Историите на Стивън Кинг обикновено разказават за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестесвени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр. Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм. Продажбите на книгите на Кинг са около 300-350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един разказ ("Петата четвъртина") под псевдонима Джон Суитън. ----- Използвам случай, че днес Кинг навършва 63-тата си годишнина, за да отворя тема за него, тъй като смятам, че определено си заслужава отделна тема за дискусии около неговото творчество. Всеки да се чувства свободен да изкаже мнение за Краля тук, да сподели какво му е харесало, да дава цитати и каквото друго се сети. Честит рожден ден ! -------------------- Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло. Едгар Алан По - "Елеонора". Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Keelhauled |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Прослушващ метъл ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 221 Регистриран: 21-October 10 Град: Пловдив Потребител N: 3968 ![]() |
Доста негови творби съм чела през годините, а той непрекъснато пише ли, пише...
Сега съм подхванала "Тъмната кула", стигнах до 6-та книга и-и-и-и започна да ми втръсва. Лошото е, че вече ми е твърде предвидим, все успявам да хвана "интересната врътка" в сюжета малко преди да се е случила и се разочаровам, когато не успее да ме изненада. Когато бях на 15-16 го посочвах като любимия си писател, радвах се на необичайните му сравнения, метафори и градации. Намирах за доста екзотично това, че в почти всяка негова книга се намира по някой герой, който да си пусне душата звучно/да си извади "съкровище" от носа и да го огледа (и/или размаже някъде)/да не може да се справи с нагона си и т.н.. Сега тези моменти ме дразнят, просто ми се струват като някакъв твърде изтъркан начин да ги направи по-реалистични. Най-непонятно ми беше защо никой около мен (никои от съучениците ми тогава) не знаеше, че филмът "Изкуплението Шоушенк" е направен по РАЗКАЗ на Кинг! Даже имаше разни индивиди, които тръгваха да ми обясняват, че нещо се бъркам, защото, видите ли, Кинг пишел само хоръри и научни фантастики ![]() [off] Между другото, още не съм го гледала- чела съм го 2 пъти и си знам, че колкото и да е хубав, няма да изтрие усещането за пропиляно пред монитора време. [/off] Но каквото и да си говорим, книги като "Сияние", "Зеленият път", "То" (особено том I), "Гробище за домашни любимци" просто са си класики и не бива да се подминават. -------------------- (дрън-дрън)
|
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 18th July 2025 - 10:24 AM |