За задънените улици Опции

[Adora]

Стоя, слушам си Верди, който ми действа отпускащо, и си мисля за задънените улици. Или с други думи, кога улиците са наистина задънени, а не седим и не се самосъжаляваме колко е трудно , заради някакви маалко по- сериозни спънки. Защото честно казано, мнозина от нас нямат реална представа що е то наистина сериозен проблем и какво е това чудо , наречено наистина тежка ситуация. И ако една ситуация реално е тежка - какво правим всъщност ? Хленчим, правим някакви си опити, мрънкайки колко е трудно, стягаме се , съзнавайки, че трябва да сме силни , или пък избираме някакъв по- лесен път, макар и това да значи да пренебрегнем свои идеали и разбирания. Интересно ми е как виждате нещата ?

[Sile]

При "задънените улици" да се вземе решение за едно или друго е изключително трудно, защото е свързано с това да се откажеш от нещо.. Образно казано къде е изходът от това място? Освен нагоре или назад, другаде не го виждам. Назад е безсмислено да се върнеш, няма как, а за нагоре ти трябват криле. Но не можеш да полетиш, след като носиш някакъв товар, това може да бъде страхът да се разделиш с някаква ситуация, да се откажеш от това, което в момента те кара да се чувстваш сигурно, но пък в същото време те задържа. Но трябва да го оставиш там, щом си стигнал до задънената улица, значи прекалено много време си отлагал да направиш стъпката, която изглежда, че ще ти донесе много болка, дори да "пренебрегнем свои идеали и разбирания", но в края на краищата, направим ли го, излизаме свободни от улицата. Жертвали сме част от самите себе си, бъдейки верни на себе си.

Незнанието какво ще се случи с нас по - нататък или с хората около нас, които следва да нараним, взимайки дадено решение, ни плаши. Но трябва да се рискува, за добро или лошо, незаивисмо кое надделява, важното е, че ще бъдем свободни после. Понякога трябва да се откажеш от всичко, ако упорстваш, животът ще ти го отнеме, за да продължиш напред, а не да се въртиш в порочен кръг.