Threshold, Не се сдържах. Опции

[Svetyl]

Поклон. Два. Три...
Направо съм ошашкан, размазан, издухан от новия им албум. А вече и от предишните. Уникална група. Смело мога да заявя, че за първи път след SaXoN група влиза толкова дълбоко в съзнанието ми. В последните 3 дни нищо друго не съм слушал.
Все едно летя с тях, просто върховно! Страхотна смесица между ефирен вокал и клавири, режещи китари и гръмовни барабани и бас. В екстаз съм...
Съжалявам, просто не се сдържах да напиша нещо...

[lodborg]

Дори и мъничко не мога да се съглася. Определено е един от най-леките им и спокойни албуми изобщо и то след резачка като "Dead Reckoning", но това по никакъв начин не анулира големите му достойнства. Запомнящи се парчета има предостатъчно - преди няколко седмици не можех да си изкарам "Liberty, Complacency, Dependency" от главата, другото чудовищно попадение е "Coda". Но дори и да оставим тези две любими парчета, в тавата са още "Colophon", "Ashes", "The Rubicon", "The Return of the Thought Police"... Изобщо, страшно качествен, улегнал и музикален албум са изкарали, със сигурност сред най-добрите за годината. Да не говорим че е плашещо колко пасва Damian на парчетата, просто не мога да си ги представя с друг вокал. Нищо че приносът му като композитор се изчерпва с "That's Why We Came" - може би най-слабото поарче в албума.

Едит: "March of Progress", между другото, е идеален пример за това как се прави сложен и интелигентен прогресив без излишно техничарене. Не че в музиката на Threshold някога е имало следи за подобно нещо.