Rammstein - Reise, Reise, Сваляйте... Слушайте... Опции

[Beerzebub]

Reise Reise full

Май Mutter ще си остане мой любимецът ми .
Но нека не избързвам, ще го чуя няколко пъти и после - обещаното ревю!

[autumn]

Pyrvo se izvinqvam za vsi4ki nelepi i sme6ni pravopisni gre6ki,koito se polu4iha pri prevoda na teksta ot latinica na kirilica, i koito ste opravq utre. Priqtno 4etene, dano imate svobodno vreme:)




Rammstein най-сетне се завърнаха на сцента. След като изкараха третия си и досега най-успешен албум „Mutter“, германците сякаш пропаднаха вдън земя и дълго нищо не чухме от тях. Носеха се дори слухове, че са се разпаднали, че сте започнват соло проекти, даже песен с Тату чакахме…Е, сега те са отново начело на немскоезичната сцена с новия си албум „Reise,Reise“.

След толкова дълго чакане бихме могли да се надяване, че Rammstein сте изкарат чисто нов албум с по-експериментално звучене. Всъщност имайки предвид световната популярност на „Mutter“ бихме си помислили, че подобна радикална промяна е задължителна за една група, която се опитва да догони успеха на стария си албума . За съжаление обаче в чисто музиаклно отношение промени почти няма. На пръв поглед „Reise, Reise“ повтаря буквално стила на предшественика си. Налицe е характерният за Rammstein диалог бас-барабани, както и старите познати режести китарни рифове. широкият диапазон на певеца Тил отново е използван до краен предел, като именно това е елементът носещ мелодичността на албума-похват използван най-вече в „Mutter“. Също така често се чуват и клавирите, които и в „Reise, Reise“ имат ролята на „бижуто“ в музиката, елементът, които не е наложителен, но песните биха звучали много по-различно без него. Дотук нищо ново. Дотук албумът просто повтаря „Mutter“ без да го надминава, или да остава под нивото му. Всъщност за съжаление тъкмо това е, което впечатлява най-много поне до средата на албума.

Засилена е обаче ролята на оркестъра и това е една от най-важните подправки, които германците са прибавили към рецептата си за успех. Оркестърът се обажда много по-често, отколкото в предишните албуми, макар че все още не му е отредена солираща роля, а служи само за фон и придава една по-различна и интересна епичност на албума. В „Reise,Reise“ е наблегнато и на Industrial звученето, без това да означава, че е станало по-електронно. На отделни места Тил променя гласа си, за да създаде различна атмосфера или да илюстрира с глас написаното в текста, за да направи даден момент пт песента по-различе от поватастият го след това. Друг вече познат вокален похват, които сега е много засилен, е произношението на Тил, които вече съвсем не се старае да пее на берлински диалект, но затова пък набляга на всяко „р“ и всяко „гр“ в албума и така прави звученето си неещвествено, но много зловещо и убедително в жестокостта или вълнението, кояо пресъздава. Всъщност именно вокалите са едно от големите достойнаства на албума.

Другото, и по мое мение най-голямо достойнство на „Reise, Reise“ са текстовете. Преди седмица се изсмях на претенциите на Раммстеин, че Тил е поет. Сега съжалявам за прибързаната си реакция. Именно по отношение на текстовете Раммстеин са станали много по-сериозни, много по-ангажирани, наблегнали са на социалната тематика. Текстовете са много по-богати на емоции, които пък са изразени по изненадващо силен начин. Просто е трудно за вярване,че песни с текстове като тези на„Америка“ и „Stein um Stein“ се изпълняват от същата група, която навремето е създала „Виеßes Fleish“ например.

Така окончателната равносметка не накланя везните в определена посока. Всъщност малкото отрицателни страни на албума са свързани най-вече с липсата на оригиналност. Приятните изненади пък са твърде малко за да направят „Reise, Reise“ достоен наследник на „Mutter“. Както вече казах, новият албум по нищо не отстъпва на стариq. Може би дори го превъзхожда, но заради по-горе изтъкнатите от мен съображения, бих му дал най-много 7,5 от 10 точки, в случай, че „Mutter“ получи 8 от 10. С две думи: не съм недоволен. Дано ви допадне.



„Reise, Reise“-4.5/5 Мелодично отваря албума, като по темпо и обрисуван от текстовете пейзаж силно напомня на “Небел” от “Муттер”. Текстът е много експресивен, но без да е достатъчно ясно, за какво точно става дума.



“Mein Teil” 5/5 Това е песен с оригнално звучене, но само във вокално отношение. Тематично е посветана на известният случаи на канибализъм в Германия, които разтърси немското общесвото преди време.(канибал изяде пениса на доброволно предоставилата се за това жертва). В текста има няколко интересни хрумвания, които носят известна доса черен хумор на песента(“Ти си това, което ядеш” или описанието на “романтична” атмосфера със свести при сладкото похапване, за да “e малко по-културно все пак”)<



“Далай Лама” 5/5 разказва за самолетна катастрофа И смъртта на малко дете. Хорът ангели, който вика момченцето много напомня на нежните вокали в “Engel”. Песента е много силна, впечатление правят клавирите, които съпровождат англеските гласове. Текстът също е много експресивен, рисува пейзажа. Тил наистина се е справил сто процентово с задачата си да развълнува слушателите дори само с текста. Музиката е пищно рисува мълнии, ветрове И гръмотевици грабва “като буря”.



“Keine Lust” 3/5 Това е една от посредствените песни в албума, но само в музиаклно отношение. Иначе текстът си струва. Типично по Раммстейнски става дума за маструбация, има намеци за зоофилия…всъщност песента разкрива чувствата на лирическия герои, изгубил желание да предприеме каквото И да е. Без абсолютно никакъв стимул дори да помръдне, той намира себе си мъртъв. Интересна е играта на думи “Студено ми е “-“Аз съм студен”.<о:P>



„Los“(1.5/5) е без никакви съмнения не просто най-слабата песен в албума, но може би И най-безличната им въобще. Става дума за самата група, за усещането им за себе си и з начинът по които ги приемат хората. Отново има игра на думи: „-los“ като наставка се използва както „-less“ в английския и означава липса. В същото време думата „Los!“ се превежда на българси най-точно с подканата „Хайде!”




“Америка”(5/5) пък е една от най-силните песни на Раммстеин изобщо. Грабва от самото начало с лесно запомнящата се мелодия, но без това да звучи като търсен ефект. Тематиката е банална: напоследък западането на Съединените Щати като икономическа И военна сила И разпространението на американска псевдо-култура са много често използвани теми, но Rammstein правят това толкова оригинално И забавно,че мога да ce срина от удоволствие. Само си предствете хилядите американски патриоти И фенове на Rammstein, които не вдяват И бъкел немски, но запяват на концерт тази антиамериканска песен. Страхотно саркастичен текст. Идеална песен.



“Мoskau”(3.5/5) си струва. Интересна е като композиция, но не е сред най-силните в албума. Изнервяст е детския „пионерски“ вокал. Текстът обрисyва Москава като проститyтка, която разкрива прелестта си, само ако имаш пари да си платиш. Това е много добра идея.




„Morgenstern“ (3.5/5) е добра песен, без да представлява нещо особено. Типичното Rammstein-ско звучене. И тук tekstyty е страхотен. Основна тема е красотата и гросотата, и как те са взъприемани от хората, от влюбения лирически герои.



„Stein um Stein“ (5/5) Перфектен текст.Музиката и тук е до болка позната, но текстът е просто страхотен, и ако не разбирате немски, трябвада намерите някъде превод. Няма да казвам нищо повече, освен, че на мен лични това ми е любимата песен на групата единствено заради текста.



„Ohne Dich“(3/5) е любовна балада. Красива е като текст,което е нещо малко нетипично за Rammstein. Може да звучи смешно, но бих казал,че нейният българки еквивалент е „Kогато няма любов“ на БТР. С разликата,че песента на БТР е по-добра. Иначе „Ohne Dich“ е посредствена като композиция и въобще като музика. Твърде много напомня „Nebel“ от „Mutter“.



„Аmour“(2/5) също е посредствена като мзука песен. Текстът също не е нищо особено. Любовта е описана като могъща мрачна сила, на която всички се подчиняват с удоволствие, макар да изпитват страх от нея.