Rammstein - Reise, Reise, Сваляйте... Слушайте... Опции

[Beerzebub]

Reise Reise full

Май Mutter ще си остане мой любимецът ми .
Но нека не избързвам, ще го чуя няколко пъти и после - обещаното ревю!

[Beerzebub]

Нов албум от Rammstein!
Чакам туй чудо от много време... Ако трябва да съм честен това е бандата, благодарение на която прослушах тежка китарна музика. Бях техен луд, ненормален почитател... Ех, спомени!
Преди три години... След излизането на Mutter не мога да опиша с думи какво изпитвах! Когато си набавих диска останах като ударен. Всичките ми очаквания бяха надминати, прегазени! Повече от година след това Links 2 3 4, Adios, Mein Herz Brennt... бяха неизменна част от ежедневието и живота ми. Буквално!
Сега... Откакто се заговори за нов дългосвирещ материал от Rammstein се ентусиазирах само при мисълта за "нещото" което би могло да детронира Mutter. "За съжаление понякога животът ни поднася изненади.", използвам този изтъркан израз в синхрон с това което чух изслушвайки Reise, Reise. Не искам да ви плаша предварително, тук не става дума за провал… Никак даже! Просто албумът някак е далеч от това, което очаквах... Сякаш нещо му липсва. Личи си че донякъде е правен с цел да прилича на Mutter, което е разбираемо имайки в предвид колосалния му успех. Плътните китари са се запазили почти непроменени, за радост. Също така, както и преди, клавирните сола на Flake отново играят ролята на емоционален център в някои парчета. Наред с приликите обаче е радващ фактът, че музиката е разнообразена допълнително. Индъстриъл елементите са по-широко застъпени, разнообразени и най-важното - стоят на мястото си, без да звучат като статична, изкуствена добавка, или да остават на заден фон, като подложка за китарите. Похвално. Оркестрациите също оставят добро впечатление. Редно е да се отбележи, че симфоничните елементи са доста по-често използвани тук, отколкото бяха преди. Радващ ухото е фактът че те са страхотно вплетени и не оставят впечатление за претрупаност. Въобще откъм липса на богатство на звученето не можем да се оплачем.
Песните... Вече споменах за приликите между новия и стария албум на немците. В тази връзка веднага се сещам за парчето Dalai Lama, което толкова ми напомня Spieluhr, че дори "напомня" е слаба дума за случая. Това, разбира се, само по себе си не прави автоматично песента лоша, но определено не оставя особено добро впечатление, защото върлите почитатели на бандата несъмнено ще го усетят. Amerika пък е нещо уникално за творчеството и и тя, заедно с Moskau, Mein Teil и Stein um Stein са най-силните от 11-те в албума, според мен. Баладите са две, Ohne Dich и Amour, като втората, честно казано, е от най-слабите тук и в творчеството на групата по принцип.
Като заключение бих определил Reise, Reise като добър албум, без да докарва слушателя до екстаз, каквато беше ситуацията с предшественика му. Задължителен е за почитателите на Rammstein. Дори като се замисля май попрекалих с реакциите си в началото. Ако се абстрахираме от Mutter албумът си е съвсем приличен, макар че честно казано в този си вид бандата не би ме впечатлила толкова колкото го направиха старите им творения…