Nightwish и обществото, комерсиалността дали ги е сполетяла Опции

[deadsoul]

Тъй като напоследък се пораждат все повече съмнения в мен по този въпрос, реших да видя кое мнение ще натежи от всичките...

[autumn]

Ok, eto go moqt podvig. Nabiraneto i prevoda se okazaha po-trudni ot samoto pisane. Syzhalqvam, 4e ostanaha dosta krivi mesta po teksta, no kirilicata mi se precaka v4era. Sorry i za pylniq i kratkiq 4len, no i tova nqma6e kak da opravq bez krilica.Tova e samo pyrvata 4ast. Vtora ste ima, samo ako vidq, 4e nqkoi e 4el.
I pove4e da ne sym 4uval, 4e "Once" bil "lesnosmilaem" ili nqkakvi takiva glupasti. S vseki izminal den vse pove4e se ubezhdavam, 4e toi e systo tolkova dobyr(ako ne i po-dobyr) ot pred6estvenicite si.
Zaedno s prodylzhenieto si i zaedno s analiza i na drugite 4 pesni tozi analiz ste izleze okolo 18-19str. Za sravnenie-nai-dylgata tema, koqto sym pisal po literatura e 17 stranici i e vyrhu Iliada.
Tuk trqbva da spomena, 4e bih se vpusnal v edin po-zadylbo4en analiz, koito 4ete vsqka strofa ot teksta, no nqkoi drug pyt:
Priqtno 4etene


Албумът “Оnce” на Nightwish – одисея в търсене на надеждата



Албумът “Once” на Nightwish е концептуален представлява тематично продължение на “Century Child”. Шестата поред творба на Туомас Холопайнен завършва започнатото в предишния албум а групата, където основната тема се върти около емоциите и преживяванията на лирическия герои, който е изгубил своите мечти, вяра И надежда. “Once” обогатява с нов привкус И нови идеи концепцията и слага край на темата. Албумът представлява и едно носталгично завръщане към безвъзвратно изгубеното, което предлага преосмисляне на неговата стойност. В “Once” Туомас Холопайнен се впуска в изследване на процеса на мечтаене, на надеждата, вярата и отчаянието.

Не случайно албумът носи красноречивото заглавие “Once”. Обърнете внимание на обложката. На nequmirastiqt ангел, лежи върху надгробна плоча, на която с големи букви е написано името на пкойника – once. Погребани са надеждата, вярата, мечтите, предишната същност, предишния живот на лирическия герои – неща, които са се еслучили само <Б style="mso-bidi-font-weight: normal">веднъж и никога няма да се повторят. Безжизненият ангел върху този паметник на скръбта символизира именно убитата вяра.

Откриващата за албума песен звучи много по-оптимистично от останалите. “Dark Chest of Wonders” представлява ретроспективно завръщане към мечтаенето като силна И приятна емоция, изпълнена с надежда. Това е песен за красотата на мечтите. Първатата дума, която ткрива И целия албум, отново е “once”, с която започват и приказките. Така се загатва за приказното начало в мечатаенето:<о:P>

…Оnce I had a dream and this is it…

Следващите думи ни връщат към познатата ни от “Century Child” тема за детската наивност: мечтите са присъщи на детето в нас, защото то е “невинно” И непетнено от страданието в живота:

…Once I had a dream…

Припевът е елементът в песента, които носи нейният оптимизъм и споменатата ретроспекция към мечтите. Последвалият го куплет пък е пробуждане, едно гневно връщане към ралността, в което лирическият герои обвинява съдбата за изтръгването на вярата и надеждата от неговата душа:<о:P>

…The one in the big blue is what the world stole from mе…


Sledvastata pesen “Wish I had an Angel” obrisuva systnostta na liri4eskiqt geroi, li6en ot vqra, li6en ot me4ti, koito se e prevyrnal v zlodei. Това е гняв насочен към външният свят, не само заради пречинената болка, а заради самата грозна И страшна същност на героя. Превърнал се в нещо ужасно, тоие агресивен И отмъстителен. Отишла си е любовта, която го е свързвала със света, останала е само раната, която трябва да бъде отмъстена.

…old loves they die hard

old lies they die harder…

Припевът на песента е признание за завист И порочност. Лирическият герои желае невинността И вярата на околните. Агресивността в музиката подсказва, че той е готов да им ги отнеме, ако това би било възможно. Себеусещането е изпълнено с потрес от собствения характер: героят не е способен да изпитва каквато И да е любов без възжеланата изгубена невинност:

…I wish I had an angel for оne moment of love

I wish I had your angel, your Virgin Mary undone…

Споменаването на Мария – девицата с изгубената девственост, допълва предствата за обърканост – лирическият герои не успява да открие себе си в това, в което се епревърнал. Taka “Wish I had an Angel” e ednovremenno obrustnie kym vyn6niqt svqt i izpylnen s otvrastenie potret na vytre6niq.

…I'm in love with my lust,

Burning angel's wings to dust…

Това двустишие добавя щрих към автопортрета. Лирическият герои разбира И споделя вън6носто мнение за похотта И първичността в характера си, но същевременно не е в състояние да се откъсне от тях.


“Nemo” коренно се различава от тази песен най-вече по настроение. Едва тук на неизвестният досега лирически герои се дава име, което обаче не дава никава конкретност. Героят нарича себе си Немо – Никoй. Някога Никoй и бил Някои, но предишният живот е останал в миналото, предишната личност е убита(виж „Salying the Dreamer“). Никoй не мечтае И не страда от загубата на мечтите, Никoй не вярва и затова не се стръвува, Никoй не се радва И не изпитва болка. Хевъзможно е да бъде убит още веднъж. Тази песен е присъда върху жалките останки на една личност, които още съществуват е не може да им се припише живот. И все пак в отчаяната изповед на лирическия герои се прокрадвa надежда. Споменава се думата „желая“:

…Оh how I wish for soothing rain,

Oh how I wish то dream аgain…

Никoй иска да мечтае отново. Това желание още не е достигнало етапа на мечатаене, но представлява зрънце надежда, което лирическият герои пази дълбоко в себе си. Той разкрива душата си пред слушателя и го оставя да докоснемъничкото останала вяра надявайки се на протегната ръка:

…Touch ме with your love

And reveal то mе my true name…

Този елемент прави Немо най-красивата песен в албума. Правенето на любов с ангели в тази символизира търсенето на вяра, активността на лирическия герои в стремежа да намери надежда.

“Planet Hell” може да се разглежда по два начина: песента може да бъде актуален протест срещу войната в Ирак или зловещо описание на живота като непрекъсната безмилостна битка. Текстът на песента оставя достатъчно следи, които водят И до двата извода. От гледнa очка на концепцията на албума втората версия е по-подходяща. В страховития пейсаж на “адската планета” отново се появява образът на детето. Този път той е много по-физически, за да се подчертае контрастът между него и околния свят:<о:P>

…А million children fighting

For lives in strife

For hope beyond the horizon…

С това се цели да се покаже, че животът като война И безмилосттно “клане” не е място за деца И наивници:

....Welcome то hell, little Saint...

а за обиграни И умел в боя войни

…Welcome to paradise, Soldier…

Епичността в тази песен съвсем не придава някава натруфена романтика на войната, а я обрисува като могъщо И всепоглъщасто зло, чиято жертва е лирическият герои. Двустишието:

…Save yourself а penny for the ferryman

Save yourself and let them suffer…

Мзохе да се приеме като отрицателен отговор на съкровената молба на Немо от предишната песен. Не се раздавай до край, не помагаи на ближния, запази силите си за своята лична война и остави останалите да страдат. Това е посланието на втората част от песента. То не бива да се възприема като съвет на лирическия герои към слушателите, а по-скоро като грозна житейска истина, която той се опитвада приеме, понеже в този зловещ свят само егоизмът му сте го спаси. Следващото двустишие е морална присъда над войната като социално политическо явление И като част от живота на всеки човек приел да воид битка с живота:

…In hope

In love

This world ain’t ready for The Аrk...


Този свят не е готов за Ковчега. Не е възможно “войн” от “ада” да се качи на Божия кораб, за да се спаси от потопа, които заслужава да залее този безмилостен като пукъла свят.

Песента “Creek Mary's blood” е епично-романтичен разказ за съдбата на индианците, чиято култура И цивилизация е била заличена от европейските нашественици. Тази песен е подобна на откриващата албума “Dark Chest of Wonders”, защото се откроява от останалите по настроение И също е ретроспективна. Тя съвсем не е оптимистична като първата песен от “Once”, но няма И нищо общо с отчаянието в останлите песни в албума. Тук се разказва за красотата в спомена за изгубеното. Няма прощест, няма гняв, няма отчаяние или проницваща мъка. В песента има мъдрост – мъдростта да приемеш фактите И да заживееш с тях. Да, с носталгия по миналото, но не и с болка. Споменът не носи болка, носи приятното усещане от поредното преживяване на мечтаенето, но този път от съвсем различна гледна точка. Най-важното: това е спомен, които те кара да мечтаеш по нов по-предпазлив и не толкова наивен, детски начин. Тук се разкрива, че за порасналия мечтател И наследник на Немо(същото е отношението “съвременни индианци” - “техни деди”) не сбъдването на мечтите, а мечтаенето като преживяване е важно.

to be continued...