дали пък да не се представя?, представям се значи... Опции

[pi4]

минавайки се спрях и тук. кога ще си тръгна още не знам.

роден в София (голяма работа), отдавна извън пределите на страната.

обичам да пиша на български.

сюблимният въпрос: какво слушам?

любимият ми отговор: каквото дойде радио, Magic Mushroom, когато го хвана и те пускат каквото им падне, така че не знам какво слушам; TV, Hell's Kitchen, когато го хвана (Viva) - само метъл докато ме изритат да спя.

иначе имам един marantz 67se, който не става за гаден метъл, за закуска взимам Motörhead на гладно, събужда добре и денят става почти приятен. you better run. от marantzа два еднопосочни monster кабела точат саунда в една древна yamaha rx-v595rds. monster кабелите не стават за гаден метъл (ако все пак се наложи имам един оптичен oehlbach кабел) тоже, но добре бумтят баса на възвишения lemmy man. после пак дебели monster кабели отвеждат саунда в едни готини b&w dm305 stand колонки, които не стават за гаден метъл, но всяка космата струнка на lemmy man стърже по благородните им кефлари. пак monster кабели? ами пича, дето ги продава няма други. старата yamaha поема много неща, всичко, което ми трябва и почти всичко, което не ми трябва. а, имам и един technics sl1200mk2, на който съм побол една orfofon VinylMaster red иглица, dj не съм още, но може и да стана. той е за здрава рага или за каквото и да е, когато е за тормоз на съседите на ниски честоти и равни децибели. Никой обаче не се оплаква, защото всички обичат това, което и аз обичам. хармония....

а и green day, разбира се, има ли някай да не го харесва?

цел: да събере всичко на frank zappa, имам вече един рафт открай докрай, около 1/3 от всичко, що е сътворил. пропуск: нямам нито един volume от you can't do that on stage anymore, никой не ги предлага, тези скъперници, the torture never stops. гордост: shut up 'n play yer guitar (само че guitar ми харесва повече, sorry)

но пък имам всичко на king crimson, включително the projekcts (1-4), но без discipline, защото не го понасям. имам easy money в пет вараинта (май).

списъкът може да се продължи, но трябва да си лягам.

защо pi4? Първо така ме наричаха тука, преди още да се появя, второ това Здрасти: pi4 горе вляво ме кефи така или иначе. За по простичките съм просто пич, за по-образованките малко кабала ала бала: числото пи като символ на ирационалността и 4 като израз на квадратността и простотата. всеки кръг или окръжност носи числото pi в себе си, 4 е завършеност и съвършенност, двойнственост: 2+2=4=2x2, това е единственото число с такава стойност, т.е. един кръг с радиус две има площ равна на обиколката му като число, съдържанието е идентично с обвивката му.

... и т.н. шегувам се...

май стана длъжко? простотия

[pi4]

ами този концерт беше сравнително скоро, 98 или 99 година, покрай (май последния им) албум Psycho Circus, беше с 3D прожекции, летене из залата, експлозии, взривове и т.н. Бяха си баш с маските и с токовоте по половин метър. Бих искал да съм бил на някой през 70-години в Детройт, където е падало голямото шоу, обаче и това надмина най-смелите очаквания. Веднъж се опитвах да вляза на концерт на rage against the machine, беше безумно скъпо и от това, което се чуваше, не съжалих изобщо: свиреха си както по нотите от парчетата, без отклонения - абе боклуци. Kiss си бяха отвъд границите на разумното очакване: стари вярно, но под маските и без това не си личи, не тичат по сцената, ама с тия половин метрови чизми не биха и могли, на stanley гласът му беше съвсем издъхнал, та не можеше да го вдигне при i was made...; обаче всичко се компенсираше с абсолютно перефектното им състояние, като динозаври, дошли да ни веселят, разкъсвайки охранени крави. Simmons (моят най-най-любим) беше абсолютен топ, всеки 2 секунди нова стойка, в която застиваше за даде възможност на окото да го обожава до премигане. Аз бях малко отстрани, навсякъде бяха само фенове, някои към 60 може би, всички пееха проклетите текстове, сигурно най-отпред щеше да е още по-велико, обаче с плюенето на кръв (е, нещо друго, пак червено) не знам как щях да се справя. То настъпи, като simmons (дали пък не беше stanley?) се зарея из залата и плюеше ли плюеше ли отгоре. Абе гот си беше! Аз имам почти всичко на Kiss, без трите им концертни за жалост, като mp3та.

А на Frank на концерт никога няма до мога да бъда, след една седмица стават 11 години от смъртта му. . Мисля, че той е най-универсалният гений на 20 век. За който не го познава достатъчно един характетерен цитат:

Definition of rock journalism: People who can’t write, doing interviews with people who can’t think, in order to prepare articles for people who can’t read.
The Real Frank Zappa Book