Поклом пред паметта на един истински Българин!!!, Поклон Опции

[Injudicator]

Точно преди 61 години, на 20 декември 1943 г., летецът-изтребител капитан Димитър Списаревски врязва своя самолет във водача на голяма група тежки бронирани американски бомбардировачи, летящи да изсипят тонове бомби над София. Като виждат това, останалите пускат бомбите в полето и се връщат в базата си. София е атакувана тежко, но от една група по-малко! Храбрият български орел извършва това, за което говори на своите колеги неколкократно. Разменя своя живот за живота на много българи. Плаща най-високата цена, но защитава Родината!
Поклон пред паметта на героя!



Същия ден загива и неговият приятел, младият изтребител Георги Кюмюрджиев. Българите правят чудеса от храброст, но са само една шепа, съотношението е както винаги 1: 10 до 1:20 в полза на противника. Бомбардировачите са като таралежи, настръхнали от големокалибрени дула за отбрана. Биха се опазили даже и сами, но освен това се съпровождани и от огромни ята изтребители... Докато една част от българските летци атакуват бомбардировачите, други се опитват да ангажират изтребителната охрана и да я задържат надалеч. Кюмюрджиев успява да порази американски изтребител, близо до Перник. Но в следващия момент 6-7 други се нахвърлят яростно срещу него... Борбата е неравна, изходът е ясен... Поклон пред паметта и на този български Герой!



На 20 декември 1943 година десетки американски бомбардировачи и изтребители се насочват към София. На около 65 километра от града ги пресрещат над петдесет български изтребителя. Започва въздушен бой на живот и смърт, в който се ражда една българска легенда... След като сваля един американски В-24 Либерейтър, 27-годишният летец-изтребител поручик Димитър Списаревски насочва своя Месершмит към друг бомбардировач и се блъска в него със самоубийствен въздушен таран. Това е първата жива торпила в българската история. Новината за подвига на младия поручик Списаревски бързо излиза от пределите на България. Англо-американците са смутени от тази непозната досега дързост и готовност за саможертва. Радио Лондон посвещава специална емисия на събитията, в която е отправено специално обръщение: "Български летци, ние познаваме вашата храброст и виждаме, че сте готови на всичко, за да защитите родината си, но вашият брой е малък и ако продължите да се блъскате така в нашите бомбардировачи скоро ще свършите!...". Сваленият в българското небе американски летец изтребител летенант Джон Маклендън, свидетел на тарана, разказва следното: "...Не зная дали американски летци са преживявали нещо подобно в Европа... С очите си видях как вихрено летящ български изтребител се отдели от един вече рухващ към земята наш бомбардировач и се хвърли към друг, като се стовари върху него. Той откъсна опашката му и бомбардировачът се разцепи като поразен от гръм. Там бе един от най-добрите ни екипажи. Наистина страшна смърт даже за най-смелия пилот". Ето и споменът на единствения оцелял от екипажа на поразения бомбардировач, бордовия картечар подофицер Роберт Рънър, спасил се по чудо след като експлозията го изхвърлила от самолета в безсъзнание и парашута му се отворил. ".... Беше истински ад... Нашият бомбардировач се разтърси от страхотен удар, моторите пламнаха и аз не зная какво е станало по-нататък с мен. Почувствах, че нещо ме удари в слепите очи и изгубих съзнание. Вероятно съм паднал във въздуха с бордовата картечница... Ударът на българските изтребители беше много лют... никога няма да забравя тази наша драма...


Антоан дьо Сент Екзюпери: "Летците не умират, а отлитат..."

ПП:Източник:дата.бг.Такива хора не трябва да се забравят!

[Mort]

Винаги сме имали изключителни герои и не е било необходимо да ги измисляме. ПОКЛОН