Концертът на Destruction, лайв ревю Опции

[Warrior Of Ice]

След изминалата година, пълна с незабравими лайв прояви, 2005-а не можеше да започне по по-добър начин за все така зажаднялото за концерти българско метъл общество. Обявеният от агенция Прима концерт на легендите Destruction – единствените от голямата немска тройка, не свирили досега у нас, хвърли във възторг родните траш маниаци. На заветната дата – 10-ти януари, вратите на зала “Христо Ботев” се отвориха малко преди 19 часа, за да пропуснат събралите се няколкостотин души. Както обикновено, мнозина бяха решили да не уважат изпълнението на подгряващите групи, от което само загубиха. Със силното си представяне двете родни формации показаха, че заслужават място на подобна проява и имат какво да предложат на феновете на екстремната музика. Първа на сцената излезе шайката на Stiff – Redrum. Четиримата забиха стегнато в продължение на двайсетина минути парчета от предстоящия си за издаване дебютен албум. Свириха с желание и енергия, а за финал чухме отличен кавър на култовата “In League With Satan” на Venom. Веднага след тях се появиха Suffer H, открили шоуто си с интродукцията на “Hell Awaits” (Slayer). Васко Катинчаров (маскиран за случая с шапка от тип “командос-антитерорист”) и компания удариха силно, предимно с парчета от новия си албум. Публиката изглежда пестеше силите си за хедлайнерите на вечерта, но въпреки това прие и изпрати подобаващо откриващите банди.

Малко над половин час след като се оттеглиха Suffer H, през което време бе проведен последен, кратък саундчек, светлините угаснаха отново и мечтата на мнозина се превърна в реалност – на сцената се повиха Schmier, Mike и Marc, забивайки зверската резачка “Curse The Gods”. Пролича проблем с китарата на Mike, която на моменти се губеше, и след парчето се наложи да бъдат направени настройки по техниката. Marc се погрижи разгорещилата се публиката да не скучае, изтрещявайки едно кратко, но образцово барабанно соло. Разбира се, вина за случилото се бандата нямаше, но Schmier все пак се извини на публиката, преди да изреве с пълно гърло: “Nailed To The Fucking Cross!” Звукът вече бе оправен и сравнително добре балансиран, макар че можеше да се иска и още. Независимо от това, феновете припяваха куплетите, крещяха припевите, беснееха – всячески отдадоха дължимото на любимците си. Самите Destruction нямаше как да останат безучастни при вида на тази неудържима енергия и дали за да отговорят подобаващо на предизвикателството, или за да се реваншират за проблемите в началото, се раздадоха тотално. Единствено разочароващ беше фактът, че група от тяхната класа трябваше да свири пред полупразна зала (около 1500 души), но това никак не притесни тримата. Касапницата продължи с първокласни бичкии като “Death Trap”, химновата “The Butcher Strikes Back” и “Eternal Ban”, последвани от слетите “Antichrist”, “Reject Emotions” и “Release From Agony”. Schmier беше в страхотна форма и гласът му на живо звучеше съпоставимо с показаното в последните записи, ако не и по-добре, и както новите песни, така и старите класики, бяха перфектно реализирани. Mike беше същинска китарна машина и макар да не куфееше особено много, зарадва всички присъстващи с безупречната си техника, изстрелвайки с плашеща прецизност скоростните си рифове. Чухме емблематичната “Thrash 'Till Death”, вечните “Life Without Sense” и “Machinery Of Lies”, последвани от най-смазващото парче от последния албум - “Desecrators Of The New Age”. Schmier и Mike се скриха зад сцената, давайки възможност на Marc да изсвири за втори път, вече необезпокояван от нуждата да импровизира, дългото си дръм соло. Изключителен музикант! Концертът продължи с “Tormentor”, “Thrash Attack” и “Bullets From Hell”, която Schmier посвети на загиващите всеки ден хора във войните по света. Подборът на песните беше идеален и едва ли някой остана разочарован, чувайки “Tears Of Blood”, “Invincible Force”, “Metal Discharge” и епохалната “Mad Bucher”, след изсвирването на която бандата се скри зад сцената. Не мина и минута, преди тримата ветерани да се върнат под прожекторите, извикани от нестихващите възгласи на феновете. Бисът ни зарадва с “Total Disaster” и “Bestial Invasion”, а за финал чухме отново “Curse The Gods” – този път така, както трябваше да прозвучи в началото.

Destruction изнесоха едно огромно шоу, свирейки почти без прекъсване близо час и петдесет минути. Schmier с нескрито задоволство отбеляза, че слуховете за фанатичните български фенове, които бил слушал неведнъж, са се оказали верни и дори ни нарече “една от най-добрите хеви метъл публики, които е виждал някога”. Групата демонстрира голям професионализъм и чудесно отношение спрямо феновете си, накратко – сътвориха нещо наистина незабравимо. Разбира се, мероприятието не мина без типичните организационни неуредици – като се започне от техническите проблеми, мине се през скучното светлинно шоу и се стигне до отношение на охраната спрямо присъстващите. Така или иначе, можем да си пожелаем само още концерти като този на родна земя.

[Mort]

Ако е наистина така и ти си прав, но в крайна сметка има такива, които биха ги изпили и после разправят, как са могли да пропуснат концерта и кога ще дойде пак групата (е НЕМА да дойде, като има само 1500 души на концерта). Най-тъпо е когато уж твоя любима група дойде и тогава не отидеш, защото има и такива хора. Не знам аз, ако нямах парите, бих се лишил от много неща само и само да отида... Като че ли на всеки следващ концерт хората са все по-малко и по-малко, най-накрая промоутърите ще фалират и няма да канят никого и тогава всички ще псуват, а най-вече, сигурен съм, тия дето са уж ненормални фенове, но не ходят на концерти. Да видим на Мейдън колко хора ще отидат, ако и тогава се изложим при ТАЗИ група, то не заслужаваме концерти и сме абсолютни ПОЗЬОРИ. Ако можеш наистина е хубаво да ходиш на концертите, дори и групата ти да не е любима, затова например ще отида на Orphaned Land - не са ми любимци, но съм ги слушал и ми е интересно да ги видя на живо.