New Born, TOOL fan is coming to town Опции

[KpuTukA]

да се представя трябвало разправят
Болен фен на TOOL в момента зациклил на NIGHTWISH обожаващ индустриалните шумове и блуса.


туй то
ако ви интересува нещо - аск!
Благодаря за вниманието

[pi4]

не знам дали си слушал един много важен диск на jimi hendrix, blues, той не е много типичен за него, но показва как jimi hendrix може да се свири И блус, много по добре от мнозина от известните майстори, по специално парчетата Hear My Train Comin' и, разбира се, Vodoo Chile в блус вариант, както и Red House. Но не съм съвсем сигурен, дали джими наистина уважава блуса чак толкова, музиката му е доста отвъд стилови определения. Проблемът е, че преживе той издава всичко на всичко три албума (Are You Experienced?, Axis: Bold As Love и Electric Ladyland - двоен!) плюс един концертен (Band Of Gypsys), които се намират трудно, но за сметка на това се издава какъв ли не боклук, защото не е бил умен като повечето търгаши да си защити както трябва правата преживе. Затово миисля, че Джими се познава твърде малко от населението.
Мисля освен това, че никой не продължава стила му, той е просто самотен връх-игла във високата планина, до която и без това трудно се стига. Мисля си, че това, което аз ценя у Джими е способността му да се изразява, сякаш китарата му е свързана направо с мозъка и всеки импулс в мозъка му кара струните да вибрират. По този начин никой не свири, има големи техници, вярно, но само техника не стига. Джими свири с ръце, крака, уста, зъби, език, тяло и всичко, до което може да се докосне.
Пък камо ли някой да го доусъвършенства.... Усъвършенства ли се съвършеното? Гледал съм го как свири, само той, само на една китара: сякаш свири цяла група: бас, китара, барабании, всичко! Виждал съм само подобна техника у един татарски китарист, Енвер Измаилов, но той свири на две или три китари едновременно, пък и той е джаз китарист повече.
Един приятел казваше, че всяка унважаваща се група свири блус или поне веднъж в живота си Johny B. Good (Чък Бери). Един друг пък обичаше да казва, че добрите групи се състоят от трима само, това е вярно впрочем, виж Jimi Hendrix Experience, Grand Funk, Motörhead, Green Day, Nirvana и каквото е сетиш още.
Пък Led Zeppelin са, честно казано, кръчмарска чалга, опитвам да ги слушам отвреме навреме и не мога да се начудя на какво се дължи известността им, изглежда добра реклама са имали. Става само четвъртия им албум и то не всичко, на практика само When The Levee Breaks и донякъде Black Dock заради изоставането на китарата от барабаните. От останалите им албуми остава само No Quarter и това е. Вярно изпълняват няколко блуса, колкото да не е без хич, I can't quit you baby, Dazed and Confused и подобни бонбониери, от които можеш да хванеш диабет.
Deep Purple са друго нещо, едни от малкото, които никога не са си позволявали да включат едно слабо нещо в албумите си, за разлика от Led Zeppelin, които блъскат здраво дунапрен и стиропор. Но трудно ще намериш нещо като блус при тях, едвам с Coverdale и Hughes се опитва нещо, но само се разводнява оригиналния им стил, който има повече джаз, отколкото блус заемки. Те започват hard rocka със Speed King. Аз наскоро се сдобих с плочата (In Rock), за 5 лева както се вика, ебати звука, твърд и сух като закалена стомана, която се точи на релса. CD-то е боклук впрочем за сведение на интересуващите се.
Black Sabbath (с Ози) също се приемат са нещо като метъл пионери, това се дължи на Iommi, да, и те са започнали като джаз комбо, преди да запишат B;ack Sabbath албума.
Понякога бутат и Grand Funk, те са много противоречива група, лично съм ги виждал в раздела за Heavy Metal и Световна Естрада в един и същи магазин за дискове и на двете места стоят еднакво добре и еднакво зле: свирят и едното, и другото, второто е, без никакво съмнение, безобразие, но на Grand Funk дължим неща като Inside Looking Out и People, let stop the war, където басът направо ти изравя червата изпод ребрата и ги разхвърля наоколо на мазни дипли. За съжаление този период трае две-три години, след което изпадаг в някакви много долни долини на плача.
Пък аз си мисля, че Motörhead са именно прехода, за който говориш, те свирят яко и блус, и рок, и здрав метъл, без празно място и до ламарината на оградата.
Пък аз лично съм почитател на Frank Zappa най-вече - той свири абсолютно всичко по най-добър начин и/или на майтап: блус, джаз, буги вуги, дуо уоп, реге, метъл, рап, рок така или иначе, класика, психедилик също, електро поп, пънк, абе каквото си помислиш изобщо, няма нещо, което да не може да свири: диско, чалга и т.н. още съм в процес на събиране на всичко, което може да се намери, още към 20-тина албума ми остават, досега имам над 40, ако има някой да пита нещо за него - да пита.

dobaveno: peter green i john mayall, pyrviat e mojat primer v zhivota, bez vtoriat vsichko, otnasjashto se do blusa e nepylno.

Този коментар е бил редактиран от pi4 на Feb 28 2005, 11:53 PM