![]() |
Здравейте ( Вход | Регистрация )
![]() |
![]() ![]()
Коментар
#1
|
|
![]() деградиращ ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Потребители Коментари: 1265 Регистриран: 27-April 04 Град: Някъде из Варна Потребител N: 467 ![]() |
Страхове или просто поредните чувства, породени от откачения ни мозък? Както и да ги наричаме, както и да ги осмиваме, както и да им се противопоставяме - има ги и ще ги има ... Някой беше казал, че страхът е присъщ на слабите ... Не, драги, страхът е едно от най-нормалните и неизменни неща, които ще ти се случат. И който твърди, че няма страхове, залъгва единствено себе си.
С лекота започвам дългия списък на всичко това, от което изпитвам тих ужас, което не мога да победя ... : - Страх ме е - от самотата; - Страх ме е - от самия страх; - Страх ме е - от лицемерни хора; - Страх ме е - от отчаянието; - Страх ме е - за живота на близките ми хора ... за моя просто не ми пука; - Страх ме е - от неуспеха; - Страх ме е - да търся ненамерени отговори; - Страх ме е - от безразличието; - Страх ме е - от безсърдечието; - Страх ме е - от прекаленото привързване ...; - Страх ме е - вече дори и от любовта; - Страх ме е - дори в момента ... Общо взето страхливо същество ... Радвам се поне, че нямам тривиалните фобии от змии, буболечки, тъмно, кръв, смърт и дрън-дрън. -------------------- This life it ain't for me
Your world it ain't for me |
|
|
![]() |
![]()
Коментар
#2
|
|
![]() Прогресиращ ![]() ![]() ![]() ![]() Група: Приятели Коментари: 562 Регистриран: 23-April 04 Град: София Потребител N: 461 ![]() |
Готина темичка...
![]() Аз имах страх от змии. И гнус. Като малък. Изчетох де що книга намерих за влечугите, взеха да ми харесват, ама от разстояние. И едва като студент се престраших да взема в ръце един питон - от тия, дето полу-заспали ги влачат да се снимат туристите по морето. Че то въобще не било хлъзгаво и лигаво животното!! Оттогава с влечугите проблеми нямам. Но пък имам страх от дълбока вода. Учудвам се че доста хора го споменават... Плувам доста добре, и плувам от преди да тръгна на училище. Заради шибания филм "Челюсти", дето го гледах като малък, изтръпвам като не виждам дъното... И то много е странно това чувство, щото го осъзнавам, познавам си го и все пак... Плувам си, плувам си, навътре, навътре... не съм уморен, кефя се, в момента в който видя че брега едва се вижда и няма никой около мене, и нещо ме стиска за дробовете... и почва паника и вътрешна борба: - Да взема да се връщам, а ? - Стой бе - няма страшно... - Абе то и тия на филма така си мислеха.... - Бе Черно море е мъртво бе - то медузите измряха, камо ли нещо по- едро... - Де да знам, айде да се връщам... ![]() __________ Та така де - дори и известни, обмисляни и анализирани, някои страхове май си остават.... -------------------- |
|
|
![]() ![]() |
Олекотена версия | Час: 1st May 2025 - 05:19 PM |