NO FEAR, 'айде бе Опции

[Nightmare]

Страхове или просто поредните чувства, породени от откачения ни мозък? Както и да ги наричаме, както и да ги осмиваме, както и да им се противопоставяме - има ги и ще ги има ... Някой беше казал, че страхът е присъщ на слабите ... Не, драги, страхът е едно от най-нормалните и неизменни неща, които ще ти се случат. И който твърди, че няма страхове, залъгва единствено себе си.

С лекота започвам дългия списък на всичко това, от което изпитвам тих ужас, което не мога да победя ... :
- Страх ме е - от самотата;
- Страх ме е - от самия страх;
- Страх ме е - от лицемерни хора;
- Страх ме е - от отчаянието;
- Страх ме е - за живота на близките ми хора ... за моя просто не ми пука;
- Страх ме е - от неуспеха;
- Страх ме е - да търся ненамерени отговори;
- Страх ме е - от безразличието;
- Страх ме е - от безсърдечието;
- Страх ме е - от прекаленото привързване ...;
- Страх ме е - вече дори и от любовта;
- Страх ме е - дори в момента ...

Общо взето страхливо същество ... Радвам се поне, че нямам тривиалните фобии от змии, буболечки, тъмно, кръв, смърт и дрън-дрън.

[Ataegina]

аз пък как се нервирам като се стресна...
примерно седи си една риза на полилея да съхне (и аз я знам, че е там) отивам вечерта на тъмно да измъкна котката и виждам тая риза - изтръпвам цялата... и след това ми иде да счупя полилея.

страха от тъмното си го бях преодоляла, но след като гледах Fear of the dark започнах отново с подскоците и бягането из коридора.
Тия нереалности трябва да се надрастват и да не впечатляват особено обаче защо така ми въздействат тъпите филми...

това лято плувах от Св. Влас навътре, за да видя нос Емине и вълните бяха невероятни - скриваха го от погледа ми от време на време. От вълнението имаше стотици медузи - (от тия големите - парливите, по-зле от слънчево изгаряне си чувствах кожата после). Та мисълта ми е, че ако бяха направили филм за медузи, които папкат хора така и щях да си потъна от ужас.

Гадни филми.