Sentenced близо до своя край ?, Групата обявява последен албум Опции

[Angermeans]

Вчера на главната страница на сайта на Sentenced се появи едно обръщение към феновете, озаглавено "Funeral Statement", започващо с:

Новият ни албум ще се казва The Funeral Album и със него ние, Sentenced, идваме към края на нашият път. Този албум ще бъде нашият последен. Решението е взаимно, добре обмислено и окончателно.

В него още се споменава, че решението е взето през миналата 2004та година и всички от групата ще се разделят като приятели. Групата дори не се разпада, ами по-скоро решава да прекрати студийната си кариера.

Албумът ще излезне през април или май месец тази година и ще го последва едно прощално европейско турне, като групата ще се опита да свири предимно на по-големи фестивали, за да могат повече фенове да посетят концертите им и да се сбогуват с тях.
На базата на заснетото от тези концерти ще излезне DVD с работно заглавие Buried Alive и също така ще включва документални материали, интервюта и всички видеоклипове на групата.

След това Sentenced няма да съществува повече

И: ТОВА Е. Няма да има реюниъни, завръщания или всякакви подобни жалки сапунено-оперни циркове, които явно са на мода тези дни. Sentenced че почива в мир.

Ще гледаме да направим най-доброто през последната година на групата, надяваме се, че ще бъдете с нас.

Ще се видим на последната обиколка.

/Lopakka & SENTENCED/

[Wolfheart]

Може би най-слабият им албум в цялата им кариера. Като се почне от абсолютната безидейност до вокалите, които са още по-дрезгави и само дрезгави - ниските почти липсват и диапазона значително е стеснен и не е толкова чист. Явно на Виле вече не му се отдава пеенето. Като цяло албума е доста по-лигав и по-поп. Стартовото парче обира точките по клиширане. Veangeance Is Mine в началото започва, като Green Day - Basket Case и детския хор е откраднат от Stratovarius - SOS. The Waters Fall Frozen е безмислен инструментал, който уж напомня за старите death metal времена. Despair-Ridden Hearts в първата половина може да бъде сбъркана с песен на Bon Jovy. Everfrost, We Are But Falling Leaves и солото на End Of The Road единствено ми допадат в албума. Останалите песни, които не съм ги коментирал са класически клишета и звучат като скалъпени от парчета на други песни на групата.
От самото слушане на албума се проличава, че са се изчерпали идеите и няма какво повече да творят заедно.
Sentenced се разпадат и Виле Вайхиала ще продължи да се дере в Poisonblack, които са си доволно гнусна банда.