тъжно, Д. Воев щеше да е 40 годишен днес Опции

[pi4]

Днес се събудих все още жив и си помислих, че Д. Воев (1965-1992) трябваше днес да навърши 40 години. Говорих тази седмица с хора, които са му били повече или по-малко близки и никой не се вълнуваше особено от това, че днес той е почти забравен.

Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.
Тъмна земя, Д. Воев

Началото на 90-те години той беше звездата в едно наивно време, с някакви детски надежди, отишли си заедно с него. Не зная доколко е предчувствал края си, намерих това днес:

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.
Отвъд смъртта, Д. Воев

Толкова е останало от него днес, не зная и не искам да зная какво ще остане от нас, когато няма да имаме вече никакво влияние над това.

Статуи се напукват,
приятелски лица,
те остават в музея
срещу ниска входна цена.
Сто години, Д. Воев

Най ме дразнят обаче хленченията и безмозъчните оплаквания от есента на 1992 година, които и до ден днешен стърчат в бюлетините на фен клуба, на кого ни оставяш?, за съжаление, мисля идеите му останаха неразбрани.

Това исках да кажа днес и сега. Друго няма.

[Nightwish]

Димитър Воев - не бях чела нищо негово. Прочетох много интервюта, много негови произведения. Някои остават в мен със звученето си, идеите си. Бих искала да поместя някои неща тук..днес, когато би трябвало той да навърши 40 години...:

Роман

Всяка вечер книгата отварям,
това е моят любим роман,
в който героят го обезглавяват,
когато разбрали, че не иска да е сам.

Няма религия, няма вяра,
която да иска от теб
сам да се затвориш в гола стая
и да се превърнеш във портрет.

Какво ме засягат, питам ви всички,
тези преминали стари войни,
не искам нищо за тях да зная,
животът е днес, а не в минали дни.
......


Градината на света

Пророкът:

Орелът кацна на земята,
голям е като слънце с огнени черти,
от погледа му идва вятър,
разпръснал всичките съзвездия преди.

.....

Малката лигла:

Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
в градината на света.

Градината на света.


Ето какво казва Мони Воев за Димитър Воев в едно интервю :

Какво според теб е посланието на Митко Воев?

Това е цялата идея. Трябва да се приближим до Природата. Това е просто цялостно творчество, достоен завършек. Четири неща са основни и оттам тръгва всичко. Три-четири стихии - земя, огън, въздух и вода, които са оновата на целия свят. Бледнее всичко друго над фона им. По-важно от всяко длуго нещо. В момента това нещо назрява. Цивилизацията е абсолютен бич за хората и Земята. Хората често стават зверове, каквито не е имало досега.

Какво би казал за Митко?

Той е изключителен човек. Познавам го откакто съм се почувствал човек. И сега в един момент се чувствам половин човек. Това е огромна загуба за мен. И в живота, и в музиката си беше изключителен. Не беше разбран и не го разбираха, и трудно им беше да го разберат. И затова беше човекът от друго време - по- напреднало.


Източник : една много много хубава страница