тъжно, Д. Воев щеше да е 40 годишен днес Опции

[pi4]

Днес се събудих все още жив и си помислих, че Д. Воев (1965-1992) трябваше днес да навърши 40 години. Говорих тази седмица с хора, които са му били повече или по-малко близки и никой не се вълнуваше особено от това, че днес той е почти забравен.

Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.
Тъмна земя, Д. Воев

Началото на 90-те години той беше звездата в едно наивно време, с някакви детски надежди, отишли си заедно с него. Не зная доколко е предчувствал края си, намерих това днес:

Природата чука
на мойта врата,
с усмивка перверзна
крилете ми вдига.
Отвъд смъртта, Д. Воев

Толкова е останало от него днес, не зная и не искам да зная какво ще остане от нас, когато няма да имаме вече никакво влияние над това.

Статуи се напукват,
приятелски лица,
те остават в музея
срещу ниска входна цена.
Сто години, Д. Воев

Най ме дразнят обаче хленченията и безмозъчните оплаквания от есента на 1992 година, които и до ден днешен стърчат в бюлетините на фен клуба, на кого ни оставяш?, за съжаление, мисля идеите му останаха неразбрани.

Това исках да кажа днес и сега. Друго няма.

[Slash]

Обичам Нова Генерация. Дълбоко уважавам творчеството на Димитър Воев. Самият факт, че сега си говорим за него, го прави безсмъртен.